Водопадите на Джендемска река

Началото на Джендемска река е на изток от Дюза - равната поляна разположена между вр.Ботев и масива Равнец, на която се събират няколко пътеки. По-надолу в нея се влива Дериндере и още няколко потока. След като мине през Хайдушките теснини, Доньовите водопади и полянката наречена заради легендите Хайдушката воденица в реката се влива и Башмандренска река. Оттам надолу Джендемска река представлява каскада от водопади - Трояците, Големия джендемски, Змийските, Широкия, Козия рог и още десетки по-малки, които нямат имена. След тях реката се влива в Бяла река, в която пък по-надолу се вливат р.Пръскалска, идваща от Райското пръскало и р.Бъзовица, за която стана въпрос в предния разказ. Повечето от тези имена са дадени от експедицията ръководена от Никола Корчев, чиято цел е била да проучи района в началото на шейсетте години на миналия век.

На сутринта, след като се убедихме, че няма сериозни поражения от вчерашните преживявания, тръгнахме по лятната пътека към хижа Васил Левски. След пресичането на няколко пряспи и един поток, стигнахме до втория - Башмандренска река, от дясно на която има пряка немаркирана пътечка (която много хора не знаят), извеждаща директно на Башмандра. След като пресякохме реката в посока х.Рай излязохме на северното ребро на вр.Хайдуттепе, по което тръгнахме нагоре. Времето беше доста мрачно и всеки момент можеше да завали, но след не много успешното идване тук миналото лято и следващото идване през есента, бях решил да видя Големия Джендемски водопад и при по-пълноводно време, така че връщане назад нямаше.
Вляво сред мъглата се виждат Райските Купени, а вдясно е вр.Хайдуттепе и пред него реброто, по което вървяхме.

Намерих пътеката, която подсича Хайдуттепе отляво и след малко вече бяхме на дългото остро ребро спускащо се на изток от върха - вляво е Бяла река, а от дясно е Джендемска река.

Следваше стръмно спускане по неприятен терен без пътека до Джендемска река. Това, което видяхме след малко обаче напълно оправдаваше усилията - Големия Джендемски водопад.

Продължихме надолу по реката.

Ето го и Широкия водопад.

Тук вече трябва да се тръгне нагоре.

Щеше ми се да видя отново и Козия рог - следващия водопад - но стигането до него изисква малко качване нагоре и след това спускане. Решихме да не рискуваме този път и тръгнахме да се връщаме към реброто, от което бяхме започнали спускането.
Поглед на север - там някъде трябва да се вижда пътеката от х.Левски към х.Рай, а вр. Ботев през целия ден е бил покрит с мъгла, както разбрахме по-късно.

И отново гледката на изток.

Тъй като беше твърде рано да се връщаме в заслона решихме да тръгнем надолу по Башмандренска река, въпреки че по едно време започна да вали слабо.

След което тръгнахме да катерим отново Хайдуттепе, но по острия западен ръб, от който се открива хубава гледка към единия от Доньовите водопади, над него се виждат Хайдушките теснини пълни още със сняг.

За съжаление слънцето беше вече насрещно, а облаците се движеха доста бързо и светлината постоянно се променяше. Надявам се следващия път да има по-добра светлина, поне такава каквато имаше като погледнахме на изток от ръба, малко преди да качим върха - ей там долу бяхме преди малко, от дясно са скалите на Равнец, а в ляво като малка бяла точка под далечните скали се вижда х.Рай.

И ето ни отново на северното ребро на Хайдуттепе, този път спускаме - вляво е Башмандренска река, по която ще се качим след малко.

Върнахме се в заслон Ботев доволни от ходенето и с надеждата, че утре времето най накрая ще се оправи.

<-По река Бъзовица до заслон Ботев
Видимско пръскало->

Цялата статия...

По река Бъзовица до заслон Ботев

Наближаваше края на май - време да се закрие подобаващо сезона на водопадите, а какво по-добро място за това от района около вр.Ботев. Маршрута беше измислен в общи линии още миналата година, като основния акцент трябваше да е Джендемска река. Тъй като най-добрата изходна точка за влизане в горната и част е заслон Ботев, първия ден трябваше да се качим до там. И понеже почти всички други начини за стигане са ми познати, реших този път да е нещо по-оригинално - качване по река Голяма Бъзовица.
Река Голяма Бъзовица се образува от сливането на няколко поточета извиращи от източния склон на вр. Ботев. Вторият приток пада през деветдесетметровия водопад Сухото пръскало. Надолу в реката се влива и р. Малка Бъзовица, след което заедно се вливат в Бяла река.

Този път тръгнахме с кола, което впоследствие отчетохме като грешка защото с влака щяхме да сме много по-рано в Калофер, макар и недоспали от пътуването. Тръгнахме от Калоферския манастир към екопътеката на Бяла река.

Наоколо беше покрито с "редкия" ендeмит родопски силивряк, за първи път го виждам цъфнал.

Когато идвах предния път нямахме време да стигнем до края на пътеката. Сега обаче идеята беше не просто да стигнем до края, а да продължим нагоре по Бяла река докъдето е възможно. След последния мост преценихме, че ще е добре да минем отново на другия бряг, но още след първия завой на реката стана ясно, че бреговете са твърдe стръмни и непроходими, а водата си беше много и доста студена за да се гази. Така тръгнахме да катерим по източния бряг към човешката пътека от Калоферски манастир към х.Рай.
Гледката от един ръб над реката - стръмните скали вляво са края на масива Равнец, в средата покрит с мъгла е вр.Ботев, а острия връх пред него е единия от Райските купени - реброто, което се спуска оттам разделя реките Бяла и Бъзовица, течащи съответно отляво и отдясно.

След като излязохме на пътеката и повървяхме малко по нея не издържахме на изкушението отново да се приближим към ждрелото на Бъзовица - тук вече се откриваше гледка към Южен Джендем и Големия Джендемски водопад зад реброто, което се спуска от Райските купени...

...и южния масив на вр.Ботев (той естествено е в мъгла) с Райското пръскало, както и ждрелото на р.Голяма Бъзовица със Сухото пръскало, малко изненадани останахме, че се вижда оттук.

Всъщност на снимките не се вижда почти нищо друго освен, че времето отиваше на сериозно разваляне, но прогнозите ни бяха подговили за това, така че не се притеснихме особено.

Вървейки нагоре по пътеката за х.Рай небето съвсем се смрачи и по едно време дори заваля суграшица. Започнахме да мислим резервни варианти за маршрут, но докато стигнахме бетонното мостче над р.Голяма Бъзовица спря да вали и дори малко просветна. Тук оставихме пътеката и тръгнахме по реката.

Доста едри пъстърви.

В началото е съвсем лесно проходимо, но нагоре бреговете стават все по-стръмни и ждрелото се стеснява, абе хич не е лесно.

Надвисналите скали изглеждат леко зловещи - невероятно красиво и абсолютно диво място. Вариантите за минаване нагоре постепенно намаляват и от едим момент нататък единственото място, където може да се върви е покрай самата река.

Поглед назад - острото връхче в средата е отново единия от Райските купени.

Ето го и него - Сухото пръскало, 90 метра пад според статистиките, не знам доколко е вярно, но наистина изглежда внушителен.

И тъй като се бяхме поувлякли малко се случи инцидент, който трябваше да ни напомни да се държим по-разумно. Подхлъзване на мокър камък, което се размина за хората, с които бях само с изкъпване в студената вода и лошо ударена челюст. Педвид скалите, които ни заобикаляха можеше и да е много по-лошо.

Време беше да оставим реката и тръгнахме нагоре по стръмния източен склон.

Имахме много височина за набиране. Отново поглед към Райските купени на фона на Равнец в далечината.

По едно време все пак стигнахме пътеката от заслон Маринка към Калофер. Оказа се, че горната част на водопада се вижда и оттук. След малко обаче падна мъгла и всичко се скри. Пътят до Маринка ни се стори безкраен. Беше започнало да се стъмнява, излезе студен вятър и отново започна да вали мокър сняг. На заслона починахме малко на завет. Както знаят всички, които са минавали оттам, вътре не е здравословно да се влиза. Тръгнахме към заслон Ботев. На върха бяхме вече по тъмно и тъй като не се виждаше надалеч естествено се набутахме в сигурно най-дълбоката пряспа сняг останала горе. Измъкнахме се как да е, тръгнахме по досадната пътека надолу и някъде след 21:00 бяхме в заслона. Стоплихме се, хапнахме и побързахме да си легнем защото следващия ден се очертаваше да е още по-интересен.

Следва...
Водопадите по Джендемска река->
Видимското пръскало от малко по-различен ъгъл->

Цялата статия...

В Странджа, когато цъфне зелениката

Понеже напоследък ми беше тръгнало да си сбъдвам разни стари желания, а идваше средата на май, време беше и за това - да отида до Странджа по времето, когато цъфти зелениката. Запознатите знаят, че това е рядък ендемит, който при естествени условия вирее само в Странджа и някъде в Кавказ. Без да има някакви внушителни гледки, на каквито бях свикнал напоследък, се получи едно емоционално ходене. Заради магията на Странджа може би, както би казал някой. Аз не вярвам в такива неща, но знае ли човек...

Тъй като шофьорите се отказаха, наложи се отново да правим сложна комбинация с транспорта, но все пак някъде по обед на 15-ти май слязохме малко преди моста, по който пътя за с.Синеморец пресича р.Велека. Бяхме вече доста назад с времето, но нямаше как да не прескочим до устието.

И водния ирис беше в разцвета си.

Тук започна да прекапва, за съжаление имаше вероятност да се сбъднат прогнозите за времето.
Велека от моста - виждат се капките по спокойната вода.

По едно време дъжда ни накара да сложим дъждобраните, но това беше за кратко.
Още един рядък ендемит, ще напиша как се казва като намеря книжката за Странджа.

А ето и най-после това, за което бяхме тръгнали - беше малка група храсти, които се виждаха от пътя.

И продължаваме нататък.

Тук вече нямаше как да не се отбием малко повече от пътя - целия склон беше лилав.

Настанихме се да нощуваме край един приток на Велека малко под с.Бродилово.

На другата сутрин...

Отново вървим край Велека към с.Бродилово.

Отбихме се да видим и построената в гората край селото църквичка св.Марина. Ако се съди по разположените наоколо маси и пейки това е място, на което се събират много хора. Но най-впечатлявашото все пак си е гората.

И така връщайки се към чакълирания път, зазяпани в цъфналата гора, едва не настъпихме едно сърне свито на едва видимата пътека. Явно беше в добро здраве, но така и не помръдна докато бяхме там.

За съжаление нямаше кой да ни отключи църквата в Бродилово, така че след малка почивка поехме към с.Варвара. За първи път идвам на този бряг, който няма как да не те очарова.

Дори се размечтах някога, когато му дойде времето да бъда погребан някъде до кучето Чобан.

На такива места човек забравя за реалностите, а в случая, че по това време вече няма никакъв транспорт към Бургас. Вече нямаше шанс да стигнем пеш до Царево, откъдето да хванем последния автобус за връщане, а и стопа не вървеше, благодарение на което се насладихме и на още една необичайна гледка - крави на плажа.

Понеже си бяхме пожелали да ни качи камион, след малко той спря. Оказа се, че може да ни закара до Приморско, откъдето веднага хванахме автобус за Бургас, а оттам и за Варна.
Така завърши този уикенд. Както бях споменал в началото трудно е да се обясни емоцията, затова този път снимките са повече от описанията. На тези, които не им харесват - моля не стреляйте по фотографа, той толкова си може.

Цялата статия...