събота, 3 юли 2010 г.

Водопадите на Джендемска река

Началото на Джендемска река е на изток от Дюза - равната поляна разположена между вр.Ботев и масива Равнец, на която се събират няколко пътеки. По-надолу в нея се влива Дериндере и още няколко потока. След като мине през Хайдушките теснини, Доньовите водопади и полянката наречена заради легендите Хайдушката воденица в реката се влива и Башмандренска река. Оттам надолу Джендемска река представлява каскада от водопади - Трояците, Големия джендемски, Змийските, Широкия, Козия рог и още десетки по-малки, които нямат имена. След тях реката се влива в Бяла река, в която пък по-надолу се вливат р.Пръскалска, идваща от Райското пръскало и р.Бъзовица, за която стана въпрос в предния разказ. Повечето от тези имена са дадени от експедицията ръководена от Никола Корчев, чиято цел е била да проучи района в началото на шейсетте години на миналия век.
На сутринта, след като се убедихме, че няма сериозни поражения от вчерашните преживявания, тръгнахме по лятната пътека към хижа Васил Левски. След пресичането на няколко пряспи и един поток, стигнахме до втория - Башмандренска река, от дясно на която има пряка немаркирана пътечка (която много хора не знаят), извеждаща директно на Башмандра. След като пресякохме реката в посока х.Рай излязохме на северното ребро на вр.Хайдуттепе, по което тръгнахме нагоре. Времето беше доста мрачно и всеки момент можеше да завали, но след не много успешното идване тук миналото лято и следващото идване през есента, бях решил да видя Големия Джендемски водопад и при по-пълноводно време, така че връщане назад нямаше.
Вляво сред мъглата се виждат Райските Купени, а вдясно е вр.Хайдуттепе и пред него реброто, по което вървяхме.
Намерих пътеката, която подсича Хайдуттепе отляво и след малко вече бяхме на дългото остро ребро спускащо се на изток от върха - вляво е Бяла река, а от дясно е Джендемска река.
Следваше стръмно спускане по неприятен терен без пътека до Джендемска река. Това, което видяхме след малко обаче напълно оправдаваше усилията - Големия Джендемски водопад.
Продължихме надолу по реката.
Ето го и Широкия водопад.
Тук вече трябва да се тръгне нагоре.
Щеше ми се да видя отново и Козия рог - следващия водопад - но стигането до него изисква малко качване нагоре и след това спускане. Решихме да не рискуваме този път и тръгнахме да се връщаме към реброто, от което бяхме започнали спускането.
Поглед на север - там някъде трябва да се вижда пътеката от х.Левски към х.Рай, а вр. Ботев през целия ден е бил покрит с мъгла, както разбрахме по-късно.
И отново гледката на изток.
Тъй като беше твърде рано да се връщаме в заслона решихме да тръгнем надолу по Башмандренска река, въпреки че по едно време започна да вали слабо.
След което тръгнахме да катерим отново Хайдуттепе, но по острия западен ръб, от който се открива хубава гледка към единия от Доньовите водопади, над него се виждат Хайдушките теснини пълни още със сняг.
За съжаление слънцето беше вече насрещно, а облаците се движеха доста бързо и светлината постоянно се променяше. Надявам се следващия път да има по-добра светлина, поне такава каквато имаше като погледнахме на изток от ръба, малко преди да качим върха - ей там долу бяхме преди малко, от дясно са скалите на Равнец, а в ляво като малка бяла точка под далечните скали се вижда х.Рай.
И ето ни отново на северното ребро на Хайдуттепе, този път спускаме - вляво е Башмандренска река, по която ще се качим след малко.
Върнахме се в заслон Ботев доволни от ходенето и с надеждата, че утре времето най накрая ще се оправи.

<-По река Бъзовица до заслон Ботев
Видимско пръскало->

2 коментара:

Христо Свинаров каза...

Чудно :) Мен ме хвана облак точно на мястото, където пътечката от ляво на Хайдут тепе го прехвърля и почва стръмното слизане. Страхотна разходка е било.
Сега остават дяволските теснини...

Анонимен каза...

Моите поздравления за чудесните снимки! Извървяният маршрут буди наистина респект. Особено в случая, когато и предишният ден е направен тежък преход по труден терен. Имайки представа за релефа по течението на Джендемска река, поздравявам участниците на този преход за това, което са успели да направят.

P.S. Иначе Дяволските теснини също са много красиви. Само че е много мокро там и по-добре е да се прави през лятото (юли - август). Пък и въженце си трябва.

Поздрави,
Витята

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)