четвъртък, 21 април 2011 г.

Павел Баня, язовир Копринка и Бузовград

Понеже съм вече човек на възраст, трябва да започна да свиквам с мисълта колко е хубав Старопланинския масив Триглав гледан от Долината на розите, вместо да съм там някъде горе. Павел Баня е хубаво място, на което освен да се радва на гледката човек може да си натопи кокалите в минералната вода, с която е известен града. На мен лично температурата на водата във ваната на санаториума ми се видя малко по-ниска от приятното, но това предполагам е временно явление през студените дни на годината. Сигурно ще пробвам пак някой друг път.

Един от символите на града - изсъхналия вече бряст.

Оказа се, че сме улучили Сирни заговезни, а по традиция кукерските празници тук се свързват с този празник.

И какво друго да направи човек освен да се разходи по брега на язовир Копринка.



За съжаление през цялото време небето беше мътно и от Стара палнина се виждаха само някакви неясни очертания.

От другата страна на язовира на около 4 км. на юг от Казанлък е село Бузовград, което е известно със скалното светилище разположено край него. Представях си го по съвсем различен начин но...
Панорама с Бузовград и Казанлък в ниското.

Отвора в скалата, през който се вижда залязващото слънце по време на лятното слънцестоене и плочата в памет на проф. Александър Фол, който е правил проучвания тук.

Странните изрези в скалата.


И да се върнем на язовир Копринка, този път от северната му страна. Участъкът близо до язовирната стена е доста пренаселен, а се оказа, че по на запад има достъп до брега съвсем близо до шосето, но като не знае човек...

Кадрите оттук при ясно време изглеждат по съвсем различен начин с планината като фон, но такъв ни бил късмета.

За сметка на това пък залеза беше красив.






Малко кадри и от изоставената и залята от язовира църква "Свети Атанасий" край село Виден.










Цялата статия...

четвъртък, 14 април 2011 г.

Боянския водопад и Бовска скакля през зимата

Да пусна малко снимки и от едно февруарско ходене до София, покрай което се случи така, че видях тези два водопада. До Боянския водопад може и да съм ходил като малък, но не помня нищо, а от ходенето до Бовска Скакля не беше минала и година, но сега нещата изглеждаха по съвсем различен начин...

Боянския водопад

София беше покрита с мъгла, а по тънкия лед в Бояна едва можеше да се издрапа нагоре, добре поне че дъждовните прогнози не се оправдаха за пореден път.
Боянска река покрита с лед.


И Боянския водопад.






От Боянското езеро май само тези снимки останаха.


Да не пропуснем и Боянската църква.


Бовска скакля

Сутринта на по-следващият ден се оказа още по-снежна, но защо пък да не прескочим и до Бовска скакля.
Обичайната снимка от мостчето.

Ледените висулки в далечината трябва да са водопад.

Нищо общо с гледката на пролет...

... но продължаваме нагоре...

...до долния пад от каскадата, под който трябва да минава пътеката.

Сега обаче беше посипано с начупили се парчета лед.

Гледката назад към Гара Бов.

Имаше все пак и малко вода между ледовете.

И след почивка в кръчмата на с.Заселе дойде време за спускане по виещия път, който тръгва на север от селото и се спуска до гара Бов.




Цялата статия...

четвъртък, 7 април 2011 г.

Около Нова година

Като на виден социопат, един от най-големите ми проблеми е къде да се скрия по празниците. Декември е един особно тежък и празничен месец и дойде ли това време се размечтавам за някое тихо местенце с не много хора наоколо. А както казват мъдрите хора внимавай какво си пожелаваш...
Не че исках да видя нещо конкретно, с каквато цел обикновено тръгвам, а просто да се махна от градската лудница, според правилата на която трябва да празнуваш няколко дни в годината, а през останалото време да си замислен и угрижен за да правиш впечатление на сериозен човек.
Този блог обаче, както знаят малобройните му, но качествни почитатели е за сериозни неща, тъй че стига съм се отплесвал с глупости.

Бонинската пещера

И тъй, накратко казано, ето ни в един декемврийски следобед в популярното напоследък с.Крушуна. Има още около два часа преди да свърши светлата час на краткия ден, така че има време за малка разходка до .... не познахте.
Преди да тръгна бях разпечатал картата от сайта на Деветашкото плато, с малко мъка заради ниската резолюция бях разчел координатите на Бонинската пещера и ги бях вкарал в GPSa. Според любезните домакини от къщата за гости Яхъра пещерата е нещо което си струва да се види пък и е само на около 2,5 км. от селото.
Явно достатъчно силно сме си пожелали да я намерим, защото след като веднъж минахме съвсем близко до нея, според координатите (но се отказахме да тръгнем в посоката, която GPSa показваше заради стръмния наклон и гъстите храсти), пътеката направи плавен обратен завой и отново ни върна до място, което беше на по малко от 300 метра по права линия. Оттук тябваше да се върви през рядка гора без особено голям наклон и след малко вече бяхме пред входа.

В началото не е нищо особено докато не се стигне до малко езерце, от което сякаш наднича алигатор.

Нямаше как това да е езерото, в което се влизало с лодка, така че рискувайки да се подхлъзна и да се омажа целия с глина, се покатерих малко за да мога да мина през една дупка и да погледна малко по-нататък в пещерата.


Ето от тук започва наистина интересното - бях на брега на подземното езеро, което след няколко метра завиваше и се губеше в тъмното.

Трябваше обаче да бързаме обратно защото навън със сигурност вече се смрачаваше.

Крушунските водопади


Няма как да отидеш до Крушуна и да не видиш водопадите. Повечето хора идващи до тук само с това си и остават, но то си е техен проблем.











Малко в страни от основната река има и друга малка рекичка.

Най-горният водопад на по-голямата река.




Аз обаче, както е известно, не съм като хората и отново имах план.
Ако се пресече реката пред входа на пещерата Водопада, от която излиза, и се изкачи стръмната къса пътечка между скалите, се излиза на маркираната пътека от Крушуна за Кърпачево. Само на около 3,5 км. от Кърпачево е пропастната пещера Стълбицата, в която още от предното ми ходене там се заричам да се върна. Имаше дори и по-смела идея - да сигнем и до Голяма Гарваница. Както и бяхме предположили обаче ходенето ни дойде малко множко, така че в един момент направихме обратен завой и с идеята да видим поне каньона между Крушуна и Кърпачево се навряхме в сигурно най-гъстия храсталак в околността. Измъкнахме се как да е и малко обърквайки посоката стигнахме до пещерата Урушка маара. Предният път ми се бяха изтощили батериите на челника, така че не успях да вляза. И тук обаче стигнахме само до мястото, откъдето започва най-интересното - оттам нататък трябва екипировка за газене и плуване в подземни реки, а опасностите на такива места дебнат отвсякъде, за което напомня и плочата в памет на двамата пещерняци-водолази загинали тук. Малко под входа обаче е най-интересното - реката която излиза от пещерата се изсипва в красив водопад, който при предното идване ми беше харесал дори повече от всеизвестните Крушунски водопади. Тук обаче изглежда трябва да се дойде рано сутрин. Сега вече слънцето беше насрещно, макар и скрито зад облаци.


Деветашката пещера, Лъжинската (Чавдарската) пещера и отново водопадите



Тъй като сме наблизо защо да не отидем и до Деветашката пещера. През нощта беше понавалял сняг, а и продължаваше леко да вали, така че сега поне отвън всичко изглеждаше по съвсем различен начин от предното ми идване.

Все се каня да се екипирам по-добре и да вляза малко по-навътре, но и това ще стане някой ден.




По обратният път за Крушуна малко преди с.Чавдарци има отбивка 2-3 км., която води до Лъжинската или както още е известна Чавдарската пещера. До скоро тя е била склад за съхранение на млечни продукти.
След като се мине огромната галерия в началото (предполагам в голямата си част копана изкуствено), се стига до три разклонения. Най-дясното тръгва нагоре и е невъзможно за качване без екипировка. Средното свършва след няколко завоя, но все пак има образувания.

Най-лявото разклонение изглежда най-интересно, но и оттук изтича подземна река и няма как да се влезе без екипировка.
Тъй като остана малко време след връщането в Крушуна, решихме да отидем отново до водопадите. Още отдалеч си личеше, че този път ще има перфектните условия за снимане - виждаше се лека мъгла, която се издигаше над водата, а слънцето беше някъде зад дебели облаци.









Вечерта малко на майтап решихме на другия ден да тръгнем към Искърското дефиле.

Около Искърското дефиле


Майтап, майтап, към обяд вече бяхме във влака, който движейки се през полето вдигаше облак от прясно навалелия сняг. След малко заобиколна процедура с транспорта вече по тъмно слязохме на гара Реброво, откъдето тръгнахме към баира между Реброво и Батулия от северна страна на река Батулийска.



Село Батулия...

...и пътят нагоре към Батулийския манастир свети Никола.











Искърското дефиле в мъглата и Витоша в далечината.






И накрая една по-широка панорама.



ВСИЧКИ СНИМКИ

Цялата статия...