петък, 25 март 2011 г.

Пещерата Бисерна (Зандана)

Не правете това в къщи - редно е този път да започна с това предупреждение. Знам че повечето статии в този блог трябва да започват така, но в случая това важи с особена сила. Спелеотуризма няма почти нищо общо със спелеологията, опасен е за практикуващите го и е вреден за пещерите.
Пещерата Бисерна се намира на Шуменско плато, сумарно дължината на изследваните и галерии е около 2700 метра, разположени на два етажа. Преди трийсетина години е имало идея да се направи достъпна за туристи - прокопан е изкуствен вход в скалата и са направени бетонна пътека със стълби, мостове над подземната река, електроинсталация за осветление и т.н. В последствие всичко е изоставено без да бъде ползвано, изкуствения вход е зазидан за да не влизат случайни хора, а в бетонния зид е направен отвор за да не се нарушава естествената среда на прилепите обитаващи пещерата.

Напоследък Шуменско плато ми стана особено любимо място и дори вече ми се носи име на един от най-големите му познавачи, което е доста далеч от истината (това последното между нас да си остане). Та последния път след като бях показал някои от забележителностите на група варненски туристи реших да си припомня отблизо може би най-емоционалното ходене до момента и "случайно" направих така, че на връщане да минем покрай двата входа на пещерата Бисерна. Оказа се, че на естествения вече има решетка, но от дупката на изкуствения вход все още може да се влезе, така че работата беше ясна - скоро пак ще се идва тук.
Една декемврийска неделя най-накрая се организирахме и въпреки падналия сняг тръгнахме. Влизането през не много широкия отвор стана по-лесно отколкото очаквах.
Пазачът на входа.

Прилепче с "макарони".
(този път повечето снимки са малко по-голяма резолюция, тъй че цъкайте за да се отворят на цял екран)





Подземната река, която изтича от естествения вход.


Странна форма на живот прдполагам, това отдолу е пластмасова бъркалка за кафе.

Таванът на последната "облагородена" галерия - дотук стига бетонната пътека.




Оттук нататък си е доста хард, както знам от предишното влизане, но сега не бях с пещерняци, така че се въздържах от удоволствието да продължа.
Тръгваме обратно.







Вандалски изкъртено образувание за да се освободи място за пътеката.







И за малко контраст гледката навън от поляната пред хотел Стария град.


Съвсем наблизо са Хан Крумските порти, които водят до едни други пещери.


Понеже имахме още малко време и желание, прескочихме и до скалните килии под Шуменска крепост. Достъпът до тях през официалния вход на крепостта е лесен, но не знам защо не се огласява съществуването им. Може би никой не би се впечатлил от нещо авентично на фона на грандиозното количество бетон излято вътре в крепостта за "реставрацията" и.

При предното идване бях направих малко повече снимки, а сега отново не намерих каменния кръст издълбан в скалата някъде срещу тези ниши, за който бях чел.


Цялата статия...

четвъртък, 24 март 2011 г.

Карлуково и наоколо

Искърското дефиле в района на Карлуково е още едно място, което бях виждал само в движение от прозореца на влака и все се канех да го разгледам по-подробно някой път. Тъй като времето през октомври се оказа сравнително лошо за ходене на високо решихме един уикенд да се възползваме от случая.



Пещерата Проходна и Големия дол

Естествено за да не се губи време пак сме с нощния влак. Слънцето вече изгрява но си е студено и заскрежено.

След като се настанихме в Пещерния дом първата посока, в която тръгнахме беше пещерата Проходна.
Поглед назад към Искър през каньона, в края на който се намира пещерата, горе в ляво са едни дупки, до които след малко ще се качим.




Пещерния дом и Искър гледан от скалите, които се виждат на една от предните снимки.

Навряхме се естествено в още няколко дупки, каквито има в изобилие наоколо и търгнахме по пътя, който върви от северна страна на Искър към Кунино.
Пейзажа е зимно...

...пролетно...

...есенен.

Скалите са си внушителни, но не знам защо от влака винаги са ми изглеждали по-интересни, може би защото се виждат по-отдалече.




Големия дол е река - един от притците на Искър, които образуват невероятни каньони. Влива се при с.Кунино.


Трудно е да се добие представа за размерите от снимка, но на живо си е чак малко подтискащо да се движиш между постепенно издигащи се и стесняващи се скали.

В един момент изглежда малко невероятно да има друг изход оттам освен връщане, но всъщност не е така. Като се стигне до малкото езеце спокойно може да се излезе по стръмна пътечка, която минава покрай пещерата Татаркинята.

Някъде долу в тази цепнатина бяхме преди малко.

Каньона гледан отгоре.

На връщане към Кунино успяхме по описания да намерим още една пещера забутана сред драките.

За съжаление нямаше време за други.
Началото на Големия дол с част от с.Кунино.

По река Ръчене от Реселец до Камено поле

На следващият ден програмата продължи по един друг приток на Искър - река Ръчене.
Но първо трябва да минем Искър по моста за с.Реселец.

Нагоре към бившия пионерски лагер.




Малка отбивка по един страничен каньон.


И отново излизаме на главната река. Поглед в посока с.Реселец, в далечината на десния бряг се белее може би Пропадалото.

На места е малко трудно проходимо, но нагоре надолу стигнахме до тези интересни скали.


И малко по-отдалеч с хора за мащаб.

Нагоре има един скучен участък, но пък след това е най-интересното.








И така до с.Камено поле, откъдето трябваше да се връщаме.

ВСИЧКИ СНИМКИ

Цялата статия...