вторник, 22 март 2011 г.

Велорали Узана

Дойде му времето да спомена и за едно друго мое хоби, което бях позарязал за известно време - планинското колоездене. Още миналата година се канех да се включа в това велорали, но профила на трасето в комбинация с тогавашната ми форма ме отказаха. За второто издание през 2010-та обаче започнах да се подготвям още от рано. Е, не толкова физически колкото психически, но на такива мероприятия за повечето от участниците най-важното е купона да тече, а състезанието и класирането си е за тия, които могат да карат.

От Казанлък до х.Мазалат
И тъй като имаше няколко почивни дни около 22-ри септември, а прогнозите за времето бяха добри си помислих, че е добра идея да мина през х.Мазалат. И така тръгнах отново с "любимия" ми влак, който пристига посред нощ в Казанлък. Оттам по тъмно поех на собствен ход към Скобелево. Отдавна ми беше мерак да се кача по р.Габровница, и тъй като пеш беше малко вероятно да се случи го направих сега. Понеже всичко трябваше да се носи на гръб трябваше да оптимизирам багажа до възможния минимум и първата жертва от този ход беше огледалния апарат. Компактното апаратче го взех обаче.
Малка спирка на центъра на с. Голямо Дряново.

Няма пейка в кадъра (както се полага в жанра), но използвах една пейка за статив, така че може да мине за арт.

Към с.Скобелево започна да просветлява. Дотук добре. Следваше обаче голямото изкачване.
Пещерата Евкая е съвсем близо до пътя и си заслужава малкото отклонение (стига да видиш очуканата табела, с която е означена), но не е нещо заради което си струва да се отиде специално там.
Върховете на Триглав се виждат вече между дърветата от другата страна на р.Габровница - мъчителното изкачване изглежда е вече към края си, но само така изглежда.

Най-накрая на билото.

И тъй като имаше време пък и не бях идвал насам, тръгнах към вр.Русоватец.
Поглед назад към вр.Вълчата глава и х.Мазалат в далечината.

Още преди Пеещите скали обаче седнах и съм задрямал (за пореден път) на фона на ревящите от двете страни на билото елени - по това време на годината им е любовния период, а звуците, които издават са доста мощни и зловещи.

И нещо още по-зловещо - гората около вр.Корита е едно огромно сечище - потресаваща картина, но тези, които са го разрешили със сигурност имат разумно обяснение за това.



От х.Мазалат до Узана

Очертаваше се още един хубав ден, този път със съвсем кратък преход. Пътеката до вр.Корита се оказа много приятна за каране.
Гледката от върха.

Oттам следва стръмно спускане по пътека, която води до пътя минаващ през огромното сечище и водещ към х.Партизанска. Малко хоризонтален досаден асфалт и на х.Хлебна завивам по черния път към Узана - да видя част от трасето на велоралито пък и стига толкова асфалт (по който също се стига до Узана де). Беше ми отнело около час и половина да стигна до х.Узана, тъй че след като се настаних имах време да си припомня местността. Като малък съм идвал тук по два пъти в годината, но от последното идване бяха минали сигурно повече от двайсет години.
Гледката от почивната станция на общината.

Пещерата по екопътеката.



И малко гледки от пътеката към вр.Исполин.



Узана гледана от вр.Исполин

Масовият старт

Тази година организаторите бяха измислили още едно забавление за участниците, които ще скучаят в петък следобед - каране по маршрут, който се пазеше в тайна, но се знаеше, че ще е основно надолу.
Още от сутринта се виждаше, че времето отива на разваляне, но нещата не изглеждаха кой знае колко тревожни. Десетина минути преди часът в който трябваше да бъде даден старта обаче от облаците, които до този момент се сгъстяваха драматично, се изля пороен дъжд примесен с градушка. Валя кратко, но достатъчно за да разкаля терена. Маршрута започваше от Информационния център на Узана, минаваше през Географския център на България и пистата и завършваше в Нейковци - квартал на Габрово. Въпреки калта, задната гума абсолютно неподходяща за случая и трасето, за което въобще не бях подготвен, добрата новина беше, че все пак оцелях. Е, един габровец, който уж трябваше да е по-наясно с маршрута ме прекара през един баир, който въобще не трябваше да се качва, но както и да е. А какво ли щеше да стане утре...
Николай Петков - главният организатор на събитието си мие байка в реката минаваща през Недевци.

Велоралито

Събота е, 25-ти септември - деня за първия етап. Времето навън отчайващо - мрачно и леко роси, може би е конденза от мъглата. Ако се съди по калта, така е било през цялата вечер. Лошо, но няма как да се избира времето. Малко след спускането от Исполин мъглата се сгъсти съвсем. И така нагоре - надолу през кал и локви до финала. Малко извратено е това да ти доставя удоволствие, но обикновено такова е общото усещане след като всичко свърши.
Колелцето ми малко преди да го измия.

На следващият ден трябваше да е втория етап. Времето обаче продължаваше да се влошава и въпреки съкратения маршрут и отложения с един час старт реших да се откажа, както направиха и повечето от участниците.

И понеже както всеки път въобще не ми се пише ТУК има много цветни мнения, снимки, клипове и какво ли още не на участвали и неучаствали.

СТАТИЯ в mtb-bg.com
САЙТЪТ НА ВЕЛОРАЛИТО

3 коментара:

Мартин Петров каза...

Хубаво каране браво! Така се пази природата. Погледни ми блогът за Chopper Raleigh може да ти стане интересно.:) Поздрави!

http://martinpetrov555.blogspot.com/2011/03/chopper-raleigh-mark.html

Евгени Йонков каза...

Погледнах го още като го пусна и сега се върнах пак - голяма мания наистина. Де да имах и аз толкова нерви и желание да се занимавам любимите си неща...

Мартин Петров каза...

:)

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)