петък, 25 март 2011 г.

Пещерата Бисерна (Зандана)

Не правете това в къщи - редно е този път да започна с това предупреждение. Знам че повечето статии в този блог трябва да започват така, но в случая това важи с особена сила. Спелеотуризма няма почти нищо общо със спелеологията, опасен е за практикуващите го и е вреден за пещерите.
Пещерата Бисерна се намира на Шуменско плато, сумарно дължината на изследваните и галерии е около 2700 метра, разположени на два етажа. Преди трийсетина години е имало идея да се направи достъпна за туристи - прокопан е изкуствен вход в скалата и са направени бетонна пътека със стълби, мостове над подземната река, електроинсталация за осветление и т.н. В последствие всичко е изоставено без да бъде ползвано, изкуствения вход е зазидан за да не влизат случайни хора, а в бетонния зид е направен отвор за да не се нарушава естествената среда на прилепите обитаващи пещерата.

Напоследък Шуменско плато ми стана особено любимо място и дори вече ми се носи име на един от най-големите му познавачи, което е доста далеч от истината (това последното между нас да си остане). Та последния път след като бях показал някои от забележителностите на група варненски туристи реших да си припомня отблизо може би най-емоционалното ходене до момента и "случайно" направих така, че на връщане да минем покрай двата входа на пещерата Бисерна. Оказа се, че на естествения вече има решетка, но от дупката на изкуствения вход все още може да се влезе, така че работата беше ясна - скоро пак ще се идва тук.
Една декемврийска неделя най-накрая се организирахме и въпреки падналия сняг тръгнахме. Влизането през не много широкия отвор стана по-лесно отколкото очаквах.
Пазачът на входа.

Прилепче с "макарони".
(този път повечето снимки са малко по-голяма резолюция, тъй че цъкайте за да се отворят на цял екран)





Подземната река, която изтича от естествения вход.


Странна форма на живот прдполагам, това отдолу е пластмасова бъркалка за кафе.

Таванът на последната "облагородена" галерия - дотук стига бетонната пътека.




Оттук нататък си е доста хард, както знам от предишното влизане, но сега не бях с пещерняци, така че се въздържах от удоволствието да продължа.
Тръгваме обратно.







Вандалски изкъртено образувание за да се освободи място за пътеката.







И за малко контраст гледката навън от поляната пред хотел Стария град.


Съвсем наблизо са Хан Крумските порти, които водят до едни други пещери.


Понеже имахме още малко време и желание, прескочихме и до скалните килии под Шуменска крепост. Достъпът до тях през официалния вход на крепостта е лесен, но не знам защо не се огласява съществуването им. Може би никой не би се впечатлил от нещо авентично на фона на грандиозното количество бетон излято вътре в крепостта за "реставрацията" и.

При предното идване бях направих малко повече снимки, а сега отново не намерих каменния кръст издълбан в скалата някъде срещу тези ниши, за който бях чел.

4 коментара:

tom каза...

Снимките в пещарата само на челници и прожектори ли са?
Прекрасно са осветени, браво!

Евгени Йонков каза...

Е, и светкавица съм ползвал естествено. Нямам навици със снимането в такива условия, тъй че станаха и някои грешки, но в суровия формат се пооправят донякъде.

Мартин Петров каза...

Здравей Евгени, много ми хареса тази пещера. Би ли обяснил някои подробности за входа и и т.н.Скайпа ми е martooo4.Ако имаш желание пиши там, за да не ти натоварвам блога с излишни коментари.:)

Анонимен каза...

с едни приятели мислиме да се организираме и по някое време през лятото да отидем до Зандана и бих искал да получа малко повече инфермация и за скалните килии
скайпа ми е bioshadow3576 ако имаш възможност и желание ми пиши

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)