сряда, 12 май 2010 г.

Шуменско плато

Пилигримски маршрути '2010

"Скалните манастири, църкви и монашески килии разпръснати по склоновете на Шуменското плато се свързват с развитието на исихазма - религиозно учение, което проповядва "чисто християнство", необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание. Някои от неговите привърженици заемат важни църковни постове и по този начин довеждат до бързото му популяризиране. Самият цар Иван Александър (1331 - 1371 г.) през 1360 г. е принуден официално да признае исихазма. ("Скални манастири по Шуменското плато" - изд. Дирекция на ПП "Шуменско плато")
Въпреки, че съм ходил и карал и снимал това място продължава да ми е интересно, а като знаех, че ще се съберат и хубави хора нямаше как да се откажа от още едно ходене там. Програмата е обичайната - изчакваме последните да дойдат на мястото на срещата - хотел Стария град и тръгваме към Костадиновия манастир. Габъровата гора по това време на годината е жълта от цъфналото лютиче.
Ето го и скалният феномен Окото
От основата на същата скала започва стълбата към Костадиновия скален манастир.
Останките от стенописите.
Олтарът
Прозорците на западната килия.
Костадиновия манастир е само един от трите в Осмарския боаз. В съседната скала е изсечен Диреклията, получил това име заради колоната (от турски дирек) в него. Той за съжаление е недостъпен без специална екипировка, но се вижда добре от върха на скала разположена на стотина метра югоизточно.
В тази скала е изсечена килия наречена Подковата, която гледа към пътя за с.Осмар и Преславската планина в далечината.
Оттук тръгваме към пътя за х.Букаците директно нагоре по една пътечка, за която бях чувал, но не бях минавал. Пламенка - главният "виновник" за сбирката на цъфнала полянка пред хижата.
Няма как да пропуснем и Троишкия скален манастир, който се намира точно срещу хижата.
Тук беше разумният момент да приключим с програмата за деня, но вместо това решихме да минем и покрай Момина скала и то по по-трънливия "път". Вярно, че по него не се губи височина, както по стандартния път, който тръгва надолу към с.Троица и след това се налага изкачване, но склона със силен страничен наклон е покрит с келяв габър, през който се върви трудничко. Е, не успяхме да убием по-слабо ходещите въпреки че положихме всички усилия. Момина скала гледана откъм с.Троица е интересна с двете си дупки на върха - недовършени монашески килии, които са недостъпни. В основата и пък има други две леснодостъпни килии, но тук вече желанието да снимам ме беше изоставило. Трябваше да се връщаме към хотела. Имаше все пак двама човека в групата, които искаха да видят и Калугерския манастир, издълбан в скала наречена Аджемоглу канара. Бях го открил миналата година по описания в книжката, която цитирах в началото. Гледката на изток от ръба на скалния венец, в който е манастира - на отсрещния склон се вижда скалата, в която е Хан Крумския манастир, но дотам ще отидем утре.
"Стълбата"...
Олтара...
...и квадратния отвор за престолния камък в олтара.
Време беше да се връщаме.
На следващата сутрин докато останалите зареждаха с упражнения по тай чи, аз реших да заредя с още малко адреналин. Бях чел, че в основата на Шуменската крепост има още няколко монашески килии, които отдавна мислех да намеря и тъй като сега бях съвсем наблизо, реших че му е дошло времето. Спуснах се от северната страна на крепостта и вървейки в основата на скалата след малко намерих издълбан правоъгълен отвор, подобен на тези, които служат за вкопаване на дървени конструкции в скалите, и до него кръст.
Малко по нататък намерих и този странен знак, прецених го като правен отдавна, но може и да се лъжа.
След още малко ходене намерих и това, което търсех - малка пещера.
На няколко метра по нататък на същото ниво имаше по-голяма пещера с още по-добре видими следи от обработка.
Минавайки по една тясна скална тераса открих още една странна пещера - със сферична форма с диаметър около 3 м. и почти кръгъл вход.
На няколко метра по същата тераса намерих и четвърта пещера.
Не бях сигурен, че ще мога да изляза от другата страна на крепостта, но въпреки това реших да не се връщам, а да продължа. Оказа се, че това е много по-лесен начин за стигане дотук - просто трябва да се влезе през официалния вход и да се тръгне в основата на крепостната стена само че от външната и страна, където предполагам много малко хора стъпват, въпреки че в началото дори има пътека със стълби. Преди години бях влизал в крепостта, но останах разочарован от бетона, който е излят за реставрацията и. Отвън могат да се видят повече автентични неща ако човек се абстрахира от купчините камъни, които предполагам също е трябвало да послужат за възстановяването на крепостта.
Време беше да се включа в общата програма, която продължаваше с ходене до Хан Крумския скален манастир. Той носи това странно име защото се намира в скала точно над село Хан Крум.
Накрая минахме и през интересната скала над Дивдядово наречена Охлюва.
За съжаление нямаше време за спускане по пътеката надолу, където също е доста интересно. Време беше да се разделяме - хората от София, Пловдив и Русе ги чакше доста път. Догодина пак.

8 коментара:

Delcho каза...

"Окото" ми напомня на "Провъртеника" до Карлуково..

Ийон Тихи каза...

Такова "око" съм забелязал и в скалите над село Невша. Имам теория, че всички тези "очи" имат някаква връзка помежду си. Мислил съм си, дали не са били използвани като някаква навигационна или сигнализационна система.

Евгени Йонков каза...

Предполагам става въпрос за Халката между Невша и Венчан, тя е по-впечатляваща и под нея също има скален манастир, но не съм запознат с теориите дали са имали някакво по-специално предназначение.

Анонимен каза...

Би ли могъл по-точно да посочиш къде се намират скалните килии под Шуменската крепост.
Специално съм обхождал северния скален ръб и не ги открих.
Да не би да са на южния все пак?
http://wikimapia.org/#lat=43.2622101&lon=26.8940163&z=18&l=11&m=b&v=1

Анонимен каза...

И още един въпрос
Това ли е скалата Аджемоглу канара
http://wikimapia.org/#lat=43.2301566&lon=26.8850577&z=17&l=11&m=b&v=1

Анонимен каза...

Има нова стълба до Костадиновия скален манастир дарена от райфайзен http://raiffeisenbg.snimka.bg/nature/eko-p-teka-v-priroden-park-shumensko-plato.627030.25313513

Анонимен каза...

dava6 mnogo informatsij za imanjrite

Евгени Йонков каза...

Ако някога въобще е имало иманяри, които не са наясно с тази информация, те или са умрели от глад или отдавна са сменили професията.

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)