вторник, 4 май 2010 г.

Женската вода и Божия мост

Събудих се още по тъмно, събрах раницата и тръгнах без да бързам особено. Луната ту се показваше, ту се скриваше зад леко притеснително изглеждащи облаци. По едно време заваля нещо като мокър сняг, но беше съвсем за малко. Връщах се по вчерашния път към пътеката за х.Околчица.
Нямаше как да избегна мандрата, беше почти светло като минавах оттам. Каракачанките ме усетиха чак когато я подминавах вече. Стигнах мястото, от което се бях отклонил вчера. Тук отново не доогледах картата. По пътеката за Околчица заобиколих Манастирски дол и тръгнах от дясната му страна гледано по посока на движението на реката, вместо да намеря пътека, която се спуска от лявата му страна. Все пак намерих начин да се спусна, пресякох реката и излязох на правилната пътека, по която тръгнах надолу. Приближавах ръба на скалния венец и стигнах до първото водопадче по Манастирски дол.
Сигурен бях, че не е това което търся, но нямаше как да не сляза да го видя и отдолу.
Тук пътеката завива, но аз продължих направо към ръба на скалния венец. Манастирски дол - наистина впечатляваща гледка, някъде зад скалата вляво е завод Химко.
А вдясно е и това, което бях тръгнал да търся - 45-метровия водопад Женската вода.
За съжаление скалния венец от тази страна е непрекъснат и няма как да се слезе без въже в долния край на водопада. Заобиколих все пак още малко по ръба.
Излязох отново на пътеката, която бях оставил и тук трябваше да решавам какво ще правя нататък. След справка по телефона с "любезна" служителка в информацията на автогара Враца разбрах, че след около 2 часа има автобус за с.Лиляче - значи отивам на Божия мост. Пътеката, която постепенно се превърна в път виещ на серпентини и на места изсечен в скалата ме спусна в кв.Медовец, откъдето благополучно стигнах и до автогарата двайсетина минути преди тръгването на автобуса - точно време за да си купя храна, да изпия едно кафе и да се натоваря. След двайсетина минути пътуване вече бях на центъра на с.Лиляче и тръгнах в посоката, която сочеше табелата. След няколко завоя в селото стигнах до мост след който вече имаше две стрелки - наляво с надпис "Екопътека" и направо с надпис "Божия мост". Защо пък да не я видя тази екопътека, помислих си, и без това имам много време. След малко ходене покрай реката видях и голямо табло със схема и описание.
За пореден път се убедих в абсурдното на пръв поглед твърдение, че когато човек е без кола вижда много повече неща. На отсрещния бряг, зад скалата с интересните дупки се оказа, че има умален, но не по-малко интересен вариант на Божия мост, но това щях да го разбера на връщане.
Пещерата малко по-нагоре по реката.
Кадин вир с двете водопадчета отдолу...
...и отгоре.
От останалите описани забележителности по реката не можах да разбера кое какво е, но нямаше нещо кой знае колко впечатляващо докато не стигнах Божия мост.
На тази панорама може да се добие представа за мащаба - на десния край се вижда силуета на човек минаващ над реката.
Поглед в посока на движението на реката - вляво е страничната арка на пещерата, в средата е арката през която водата излиза, долу се вижда импровизираното мостче над реката, а вдясно в скалата между храстите е дупката, в която нямаше как да не вляза.
Оказа се, че извежда на по-малката от дупките, които са точно срещу стълбите спускащи надолу през страничната арка.
През един процеп в скалата с малко катерене може да се стигне и до по-голямата дупка, откъдето изгледа е подобен.
Реката нагоре минава през интересен каньон, вировете на който също са свързани с легенди според описанията по таблата. Крепостта Градище - другата забележителност, за която се говори обикновено - не ме впечатли особено.
Отново се върнах към арката през която реката изтича и пак погледнах около 6-7 метровата почти вертикална стълба, която води към пещера в стената.
Първата ми мисъл естествено беше да се кача, но като видях, че стълбата се клати, а долните и стъпала липсват се отказах. След малко обаче видях и хора горе, както и такива, които се качват и нямаше как - качих се и аз. Оказа се, че това е вход към суха разклонена стотина метра дълбока пещера. Още един поглед надолу по течението на реката, слънцето вече беше съвсем ниско.
Опънах палатката близо до една нива на десния бряг на реката. Оттук добре се вижда северния край на Врачански балкан, а един от върховете в далечината вдясно трябва да е Ком.
След като предната вечер бях пренощувал на над 1000 м. надморска височина си мислех, че тази вечер въобще няма да имам проблем със студа на малко над 200 м. Събудих се обаче в обледена палатка. Долу при реката сланата беше още по-сериозна. Тъй като беше рано и до автобуса който трябваше да ме върне във Враца имаше много време, тръгнах пак малко нагоре по реката. Този път се отклоних по притока вляво, който вчера бях помислил за завой на реката. Оказа се, че там е извора Жабокрек, откъдето би трябвало да извира вода пропадаща в пещерата Понора, входа на която е някъде по-нагоре в посока с.Чирен. Може би щях да я намеря ако бях тръгнал да я търся, но аз тръгнах обратно надолу по реката към с.Лиляче. Този път обаче, малко преди да стигна селото, се качих нагоре по десния бряг и намерих горния вход на описаната на таблото пещера Пешкето.
Наистина забележително място, което повечето от отиващите с кола до Божия мост не виждат. Винаги в такива случаи съжалявам, че нямам наистина широк обектив.
Излязох от една от долните дупки на пещерата и отидох в основата на скалата, която предния ден бях снимал от другия бряг на реката.
Оказа се, че през дупката в скалата с малко навеждане също може да се влезе в долния край на пещерата.
Въпреки "зареждането" на един напечен от слънцето камък, това беше последното издихание на резервната батерия на фотоапарата, пък и без това вече трябваше да тръгвам. Имаше време за една бира под сянката на цъфналата върба в центъра на Лиляче, след което се качих в микробуса за Враца. Мислех си вече, че след всичко което видях тия дни малко неща могат да ме впечатлят, но по пътя станах свидетел и на още една забележителност - разговора между двама мъже на възраст на врачански диалект, струва си наистина човек да дойде до тук дори само за да чуе този език.

<-От Бовска Скакля до река Пробойница
<-От Вратцата през Врачанска Скакля до Боров Камък

7 коментара:

Христо Свинаров каза...

Много интересна разходка :)
В "творческите ти планове" видях Сухото пръскало - и аз съм си го набелязал и ще ми е интерсно, ако стигнеш пръв да споделиш подробности за пътя, че ми се стува, че ще видя доста зор, докато стигна...

Хороскоп каза...

Снимките които са преди Божия мост къде са правени аз ходих преди 2 месеца, но дойдох от посока Враца и не забелязах нещо подобно

Евгени Йонков каза...

Както съм писал трябва да се тръгне от с.Лиляче ПЕШ по маркировката и веднага след като се пресече реката по моста се тръгва на ляво покрай реката - има и табела "Екопътека". Минава се покрай всички неща, които съм снимал.

обзавеждане каза...

при последното ми ходене там покрай "масата" беше пълно с фасове и шишета с бира. Просто немога да се начудя защо винаги има някой който да цапа и руши, все едно някой е длъжен да ходи след тях и да чисти

Poli pantaleeva каза...

Никога не съм ходила ,но ще отида !Много е красиво

Анонимен каза...

super razhodka ne struva za tuva vreme az sum andrea i ste iznasiam koncert na bozia most sus men shte doide i sto kila shte iznasia novia si hit

Пламен Иванов каза...

Хубави снимки!

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)