понеделник, 26 април 2010 г.

От Вратцата през Врачанска Скакля до Боров Камък

Сутринта на светло нещата изглеждаха по съвсем различен начин. Видях моста, по който трябва да пресека реката. Там някъде трябва да е маркировката за началото на пътеката, мислех си след като преди да тръгна бях разгледал добре направените сайтове с описания на маршрути. Действителността, както щях да се убедя този ден, е доста по-сурова - на маркировки в повечето случаи въобще не може да се разчита.
След като си приготвих раницата се върнах малко по пътя към Враца за да видя Вратцата и по светло. Лоша светлина и позиция, от която не може да се покаже за какво всъщност става въпрос но все пак...
След това минах по моста и тръгнах към с.Згориград. По едно време се усетих, че се отдалечавам твърде много и добре че беше един човек разхождащ кучето си да ми каже, че началото на пътеката е в обратна посока. Върнах се, намерих я и тръгнах нагоре. Както щях да науча малко по-късно от една карта, която видях по-нагоре, това е пътеката по Войводин дол.
Назад между дърветата продължават да се виждат скалите на Вратцата.
Тази гледка обаче не е нищо в сравнение с това, което се вижда, когато човек се качи горе.
Надявах се, че маловодната рекичка която виждах пред себе си не е тази, която захранва Врачанска скакля, но се оказа точно така. Падайки от ръба на скалата малкото и без това вода съвсем се губеше. Заобиколих все пак до място, от което предположих, че ще има добра гледка.
Сега съжалявам, че не слязох до основата на водопада.
Хората, които се качваха нагоре ми обясниха горе-долу накъде да тръгна за Боров камък. Помогна ми и подробната картата, която видях малко по-нататък, на която бяха описани маршрути в района. Проблемът обаче, както и хората ми казаха е с липсващите табели, така че тръгвайки към х.Околчица заобиколих малко излишно отклонявайки се твърде късно в посока х.Пършевица. Незнайно защо по-прекия път, който е и по-обзорен въобще не видях да е означен на картата.
Както и да е след малкото изкачване и равния участък стигнах до прочутата мандра, построена незнайно по каква причина точно на пътя. Каракачанките естествено ме залаяха, но единия от хората там се качи с мен на хълмчето зад мандрата и ми обясни кое накъде е. Нататък пътя беше ясно очертан и дори маркиран, до момента в който не се достигне един кръстопът. Логично е за х.Пършевица да се търгне направо, но в тази посока пътя след малко свършваше в гората и се превръщаше в една почти незабележима пътечка. Малко по-късно щях да разбера, че ако се продължи още 200-300 метра се излиза на маркирана пътека. Тръгнах по пътя на дясно, който след това според картата трябваше да завие на ляво, да подсече скалата пред мен и да ме изведе под водопада на екопътеката тръгваща от с.Згориград. След малко спускане обаче видях, че пътя въобще не завива наляво а продължава по склона надясно - точно в обратната посока на тази която ми трябва. Реших да се върна на кръстопътя преди да съм загубил много височина и тръгнах по единствения останал път, който ме изведе на една поляна с голяма локва. Съвсем случайно на един доста стар бук вдясно от пътя видях избеляла табела. Беше ламаринена стрелка сгъната под прав ъгъл от растежа на дървото, което значи че е закована там най-малко преди 30 години. Едва успях да прочета надписаното там - Боров камък - точно каквото търсех. Огледах се за пътека в посоката, в която прецених че е сочила стрелката преди да се огъне, но не видях. Чак след като тръгнах видях лентовата маркировка по дърветата, а след малко се появи и пътека, която ме заведе до друга стрелка, на която пишеше Враца и сочеше в посока кръстопътя, през който бях минал преди малко. Предположих, че съм минал по двете страни на триъгълник вместо напряко, което се потвърди на връщане. Оттук вече се чуваше шум на вода. Продължих направо вместо да завия, както правеше пътеката, излязох на скален ръб и най-накрая го видях.
В обратната посока се виждат с.Згориград и Вратцата.
Доста труд е хвърлен предполагам за да се направи пътеката, по която човек може да се спусне долу.
Доколкото съм чувал рядко може да се види Боров камък толкова пълноводен. За съжаление нямах късмета от предния ден със светлината, но няма пълно щастие, както се казва.
Пробвах и един кадър за тези, които не обичат водопади снимани на дълга експозиция, но дори и на скорост 1/800 се получи доста поомазано.
Времето напредваше и трябваше да решавам къде ще нощувам. При мисълта, че на следващия ден ще трябва отново да се връщам, пък и като видях колко трябва да изкачвам се отказах от идеята да ходя до х.Пършевица. Вместо това тръгнах обратно, този път по пряката пътека, избрах си една полянка и си опънах палатката. Така приключи втория ден, но това не е всичко...

<-От Бовска Скакля до река Пробойница
Женската вода и Божия мост->

7 коментара:

Георги каза...

A аз съм от Враца и още не съм се качвал на Боров камък. Всъщност това лято бях го планувал със семейството, но четенето в интернет ме отказа. Според някой пътеката догоре била една от най - стръмните в България

магазини каза...

Миналата година минавах по маршрута, ако не сте добре подготвени, по добре си намерете друг маршрут

sirius каза...

Миналата седмица бях там, но беше доста мокро. Не стигнах до горе. Преди две години съм се качвал до водопада, Август месец, нямаше изобщо вода. Утре мисля да се кача докато е пълноводен.

sirius каза...

Вчера отново си направих разходка до Боров камък. Почти нямаше други туристи. Този път, след като се качих над водопада, продължих до "полянката". За съжаление на полянката за мое учудване видях автомобили, чалга и кебапчета. Доколкото разбрах от други туристи , с кола идват от х. Пършевица до тази полянка. Както и да е. Подминах ги и завих наляво посока Околчица. Повървях около 30 минути , след което напуснах пътеката и тръгнах просто нагоре, където предполагах , че щях да стигна на скалния ръб, за по-хубава гледка. Уцелих и наистина отгоре се виждаше чудесно и водопада и Згориград, Вратцата , та дори и малко Враца. Полюбувах се на гледката и се спуснах надолу, като нарочно преди да стигна до полянката слязох по стръмното на пряко към горната част на водопада.

Анонимен каза...

Бях на водопада преди два дни. Толкова бях слушала и чела за красотата, че реших да отида. За мое най-голямо учудване... там нямаше капка вода. Капка вода, за водопад да не говорим, а туристи имаше, но и те видяха това, което и аз. Нищо.

Анонимен каза...

На разходка бях там ранната пролет, точно след силните дъждове...гледките бяха приказни, водопада величествен. При преминаването зад него цялата група бяхме мокри от главата до петите...само за няколко секунди, но слънцето бързо ни изсуши. Полянката след него е страхотно място за палатки. От полянката в ляво има пътека, която води до с. Згориград...хване ли се началото на пътеката отбелязана с много цветни маркировки, няма къде да се загубите. Маршрута се минава за около 5 часа нормално ходени и с много почивки за снимки. Мястото е страхотни и си заслужава да бъде видяно от всеки любител на природата и интересните разходкли. Успех.

Анонимен каза...

Вчера бях там. Невероятно красиво !
Лидия Ангелова

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)