сряда, 14 април 2010 г.

От Бовска Скакля до река Пробойница

Всеки път като минавам транзитно през Искърския пролом се заричам някога да дойда специално тук. И понеже ми се отвори още един почивен ден около Великденските празници, реших че сега му е времето. И така 1-ви април е, около 4:40 сутринта, няма шега, слизам на гара Мездра. Тук трябва да изчакам пътническият влак за Гара Бов, откъдето мисля да тръгна.
Започва да просветлява и малко след Гара Лакатник виждам над Искър малко ниско облаче, което го Гара Бов вече се е превърнало в не много гъста, но неприятна мъгла. Лошо, това го нямаше в плана, но пресичам реката и тръгвам нагоре по Вазовата пътека. Първата цел естествено е водопада Бовска скакля. Минавам неприятният асфалт в началото и на мостчето, което е малко преди да се види водопада мъглата започва да се разчиства. Точно навреме.
След няколко завоя на пътеката, сред дърветата вече се вижда и самия водопад.
Не случайно това е било едно от любимите места за разходка на Иван Вазов, определено е имал вкус.
Поглед назад - мъглата е останала в ниското.
А аз продължавам нагоре.
Стигам до малкото водопадче, което е под основния водопад.
Тук просто трябва да се пресече реката и да се продължи нагоре по пътеката за да се излезе на ръба, от който пада водата, но аз етсествено тръгвам по една едва забележима пътечка, която ме отвежда в основата на скалния венец, само че от грешната страна спрямо водопада.
Отново поглед надолу.
Правя няколко опита да се кача на скалния венец, не че е невъзможно, но преценявам че е твърде рисковано с голяма раница. Вече съм набрал доста височина за да се връщам до официалната пътека. Продължавам да вървя в основата на скалния венец, където има пътечка осеяна с боклуци хвърляни отгоре, докато най-накрая излизам на виещия се чакълиран път от Гара Бов към с.Заселе. За съжаление от ясното синьо допреди малко небе вече не е останало нищо, но гледката си е внушителна.
Тръгвам по пътя надолу, като идеята е на единия от завоите да хвана път даден на картата, който се отклонява на север. Пътят наистина съществува и върви почти хоризонтално. Напред вече се виждат Лакатнишките скали и над тях заснежения на места масив около х.Пършевица.
След малко започва и леко да прекапва, но по-лошото е, че след като пресича реката спускаща се от с.Зимевица пътя се губи. Виждам все пак малка пътечка на другия бряг - просто склона се е свлякъл и е затрупал една част от пътя. Тук леко ускорявам крачка при вида на едно дърво изтръгнато от корен и няколко други счупени и с наранена кора от търкалялите се надолу камъни. Решавам най-накрая да изляза на високо, нещо което може би трябваше да направя още при с.Заселе и избирам пътя, който тръгва към с.Заноге. Тук слънцето отново напича сякаш не е валяло до преди малко. Буковата гора е пълна с гълъбово око и някакво друго цвете, на което не знам името.
Влизам в Заселе - доста западнал вид има, повечето къщи изглеждат абсолютно изоставени. Тръгвам по асфалта в посока Лакатник, но преди да стигна до там има още едно нещо, което съм си намислил да видя днес - водопада Синия вир до с.Губислав. Тъй като вече не ми се гледат пътища по картата пък и терена позволява, правя едно любимо упражнение - движение по азимут, при което GPSa е особено полезен. Това върши работа докато стигна до един невисок скален венец, след който надолу към реката нещата стават страшни. Гледките все пак си ги бива - на североизток отново към х.Пършевица.
И баирите на изток - от другата страна на р.Искър.
Надолу не ми се поглежда, но и тук имам късмет с пътя, поне в началото, след това ме извежда на един скален сипей, след което продължавам по една едва видима пътечка, която след малко губя и тръгвам директно надолу. Така къде по пътека къде направо през храстите все пак успявам да стигна до асфалтовия път, движещ се успоредно на р.Пробойница. Тук има някаква грозна кариера, естествено ме посрещат кучета и от една барака излиза човек, който ми обяснява че водопада е малко по-нагоре по реката. Наистина след двайсетина минути ходене покрай реката по нещо като пътека го виждам.
Съвсем невзрачен в сравнение със старопланинските великани - около 8 метра пад, разположен на едно приточе на р.Пробойница. Естествено се качвам и горе.
Тръгвам и малко нагоре по Пробойница - доста по-пълноводна от притока, на който се намира водопада.
Още няколко кадъра на връщане - може би сутрин светлината е по-подходяща за снимки.
Часът е вече около 16:30 и трябва да решавам къде ще нощувам. Първоначалната идея беше да си опъна палатката някъде тук и на другия ден да хвана първия влак от Гара Лакатник за Мездра и оттам за Враца. Има и вариант да отида до там през х.Пършевица и за това се обаждам на хижаря да проверя как е положението със снега горе. Оказва се че сняг има, и понеже на мен не ми се гази, а и има време още днес да хвана един от последните влакове за Мездра, решавам да го направя за да не си губя част от утрешния ден за пътуване. Доста пещери се виждат в скалите над пътя за Гара Лакатник, но съм вече толкова изморен, че не могат да ме изкушат да се кача до там. Тъй като имам време до влака обаче се отклонявам малко нагоре по последния приток на Пробойница от ляво.
Стигам до две пещерички пълни с боклуци и разкопани предполагам от иманяри - нищо особено.
Има време и за една бира на гарата, а като пристигам в Мездра се оказва, че има и удобен влак за Враца. Купувам си билет за там. Не че имам ясна идея какво ще правя утре, но Врачанска скакля е задължително в програмата и за да съм съвсем на изходна позиция решавам да си опъна палатката някъде по пътеката за нататък. Обаче вече е пълен мрак, а последната постройка преди да се излезе от града предполагам е "важен" стратегически обект, а аз изглежда привличам вниманието на охраната. Понеже за първи път идвам тук и въообще си нямам понятие от обстановката, решавам че ще е по-разумно да се върна на един друг вариант, който беше резервен - да тръгна от пътеката започваща от Вратцата, която имах на картата. Вратцата на лунна светлина е наистина впечатляваща гледка, а за човек който за първи път е там и няма идея накъде отива - леко зловеща. Тук някъде според GPSa трябва да е маркировката за началото на пътеката, но вместо това като допълнение към мистичната картина виждам огън с движещи се около него хора. Усещам се обаче, че все пак съм в рая на алпинистите и няма каво да търсят други хора тук. Предлагат ми да се настаня до тяхните палатки и тъй като след предната безсънна нощ прекарана в пътуване и изминалия дълъг ден съм доста изморен го правя без да се замисля много. След това никакъв спомен - заспал съм почти моментално.

От Вратцата през Войводин дол и Врачанска скакля до Боров камък->
Женската вода и Божия мост->

4 коментара:

Христо Свинаров каза...

Хубава разходка :)

Анонимен каза...

Страхотни снимки. А за пещерите, които си видял - това са Вражите дупки. Нищо не си изпуснал като не си се качил дотях. Съвсем малки са - едва ли най-дългата е повече от 30-ина метра, а са и доста замърсени. Последния приток на Пробойница, дето е на последната снимка, е река Петреница. Двете дупки над нея са Свинската и тесняка отпред. Свинската не е никак малка, но както сам си видял входът й е в ужасно състояние, а и навътре е калничко. Доколкото знам са изровили в нея останки от пещерна мечка. Ако беше продължил срещу течението още 100-200 м след пещерата щеше да стигнеш до страхотно място за спане - равна поляна, която целогодишно е покрита със зелена трева.

радио онлайн каза...

Страхотни снимки. Но имам един въпрос - на тези малки планински рекички дали има някаква риба, че отскоро съм се запалил по спининга, а искам да ходя и малко за пъстърва, но незнам в района около Враца къде има. Ако е останало нещо от бракониерите де

Евгени Йонков каза...

Нямам никаква представа как е положението с рибата в реките, но нищо не пречи да се пробва.

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)