Все така се случва, че като тръгна нататък обикалям около вр.Ботев и на изток от него до Триглав. Така, че беше му дошло времето и за по-западните части на Централен Балкан. За съжаление беше вече началото на ноември и най-цветното време беше минало.
Черното пръскало
Тръгването - съвсем стандартно от Карлово по пътеката покрай Стара река. След настаняване и почивка след нощното пътуване на х.Хубавец тръгваме към водопада край който минават сигурно десетки хора почти всеки ден, но малко от тях знаят, че съществува. Всъщност той не е съвсем на пътеката, а на един от притоците на Стара река, които идват откъм масива Равнец. Отклонението е точно по средата на пътеката между хижите Хубавец и Балкански рози и най-трудната част се оказа пресичането на реката, след което следва десетина минути ходене нагоре. Не знам при каква светлина се получава така, но понякога, когато смимам по реки резултатите са плачевни, както и да настройвам поляризационен филтър, бял баланс и не знам си още какво.
Идеята беше оттук да продължим нагоре по реката и после да намерим начин да се спуснем към х.Левски. Наклона и скалите обаче ни поизплашиха, така че се отклонихме от реката за да търсим по-проходимо място за качване към Равнец. Навсякъде беше осеяно с почти вдигащи пара следи от мечки.
Гледката след като се излезе от гората - някъде там между дърветата е реката...
... а на запад е главното било с Амбарица и Купените.
И докато мислехме кое дере да хванем за надолу съвсем неочаквано намерихме прясно маркирана и добре "почистена" от дървета и клони пътека, която по всичко личеше, че отива точно в нашата посока - хижа Васил Левски.
На хоризонта в ляво едва се вижда кулата на вр.Ботев, а долу е дерето, от което започва Стара река (или Голяма река ако трябва да сме по-точни).
Според първоначалния план трябваше да пробваме да се спуснем по реката, на която се намира Карловското пръскало, но при този къс ден нямаше как да стане. Ще го направим друг път, а сега само се отбихме да го погледнем.
Водопадчето малко под вече съборения мост между хижа Васил Левски и Карловското пръскало.
Реката малко преди х.Хубавец, където се прибрахме почти по тъмно.
От х.Хубавец до х.Дерменкая
Основната идея за спането на х.Хубавец беше на другия ден да можем да тръгнем по пътеката по Мала река към билото, известна също като пътеката на Васил Левски.Малки водопадчета по реката, но като цяло нищо особено.
Скука...
Докато върви през гората пътеката е сравнително добре маркирана, но като излезеш над гората шанса да намериш следи от маркировка е минимален.
Връх Амбарица, вижда се и подбилната пътека от Добрила за Левски.
При мъгла, дори и не много гъста, предполагам загубването тук е почти сигурно. Ние обаче имахме късмет с ясно време, при което добре се виждаше мястото, на което трябваше да излезем на главното било - премката между върховете Малък Купен и Амбарица. Е, някои решиха, че трябва да качат и вр.Голям Купен, така че ги изчакахме любувайки се на гледката, която както знаят всички минавали оттук си заслужава.
Едно от деретата спускащи се към Сопот, което също беше в пъвоначалните планове заради водопадите, които трябва да има там, но и то остана за друг път.
Малка почивка на Добрила и тръгваме към Дерменкая. Този ден не можахме да изпреварим залеза, но все пак стигнахме благополучно на челници.
По билото до х.Ехо
За съжаление и на сутринта студения северен вятър продължаваше да духа и билото не беше най-подходящото място за ходене, но и без това нещата вече бяха тръгнали на пълна импровизация - ще решаваме на място ако в някой момент не можем да продължим. Така че тръгнахме на запад.Малко спомени от началото на лятото - поглед към Червената скала и Джафардере, малко преди да стигнем заслон Орлово Гнездо.
И гледката от заслона.
Малко след Орлово гнездо ни настигнаха хижарите на Дерменкая и ни качиха в джипа си, с което ни спестиха досадната част от прехода до Беклемето. Следваше обаче скалистото било около вр.Козя стена, което въпреки вятъра минахме сравнително лесно. Хижа Козя стена беше резервен вариант за нощуване ако вемето се развали още, но като стигнахме до там решихме, че ще се справим и с ходенето до х.Ехо. Малко прди голямото изкачване до хижата слънцето се показа за малко и дори започнахме да си мислим как след като се настаним ще се качим ако не на Юмрука, поне на вр.Кавладан, който е над хижата.
Горе обаче набързо зарязахме тия планове защото около хижата човек трудно можеше да се задържи прав заради вятъра. Връх Юмрука огрян от залязващото вече слънце.
Имаше обаче и още една неприятна изненада - след купона през почивните дни в хижата нямаше нищо за ядене, на което много се надявахме. Нямаше го дори и хижаря. Като поразровихме раниците обаче се оказа, че нещата не са чак толкова зле - намериха се достатъчно неща за вечеря, а и за спускането на следващия ден дори щеше да остане.
От х.Ехо до Клисура с малко отклонение
На сутринта за съжаление нещата с времето не се бяха променили - беше си все така мрачно и веторвито. Бяхме изоставили вече големите планове за минаване през Вежен и спускане към гара Копривщица през Въртопа - река, която в долната си част образува впечатляващо ждрело, според описанията, които бяхме чели. Това май беше една от основните цели на цялото ходене, но определено осъзнахме, че по този начин, дори и при хубаво време, щеше да се получи едно уморително препускане без да има време да се поогледаме наоколо - т.е. нямаше никакъв смисъл. Подсякохме Юмрука и хванахме отклонението на пътеката за Клисура. Имаше и резервен план естествено - според топографската карта малко над мястото, където пътеката пресича река Равна трябваше да има водопад. Ходенето нагоре по течението отне малко повече време отколкото предполагахме, но пък гледката надмина и най-оптимистичните ни очаквания.
Най-горният пад от каскадата.
Поотплеснахме се малко, но не ни е за първи път.
Трябваше за съжаление обаче да се слиза надолу към Клисура.
ВСИЧКИ СНИМКИ
Цялата статия...
