От х.Рибни езера до Рилския манастир

Време беше за последният ден - спускането към Рилския манастир. Естествено не го направихме по стандартната пътека, а тръгнахме нагоре към Рилецкото било. Там гледките са във всички посоки...

Върховете в посока х.Македония - може би Аладжа слап, Голяма пъстрица, Ангелов връх ... така и не им научих имената. Някъде в далечината е Пирин.

Мермерското езеро...

... и Смрадливото езеро от другата страна на билото.

След вр.Рилец са Джендемските езера ...

... с Мальовишкото било на хоризонта естествено.

(на снимките, върху които се появява ръчичка може да се цъкне за да се появят в по-голям размер)

Някъде по Теодосиеви караули.

И невероятната гледка от малко под вр.Дъбрава - тук при вида на Мальовишкото било и Белия улей от толкова близо, отново започнаха да ми минават разни мисли за отлагане на връщането с два дни, но в крайна сметка се отказах.

Последва едно досадно спускане по маркираната с пирамидки пътека през Мандрата до пътя от Рилския манастир до х.Рибни езера.

Щеше да последва и едно още по-досадно спускане по пътя към манастира ако не ни беше взел на стоп един добър човек, който трябваше да спре за малко на Кирилова поляна. Оттук нагоре гледката е още по-неустоима, бях виждал това само на снимки, Сега за съжаление светлината беше доста лоша но...

ВСИЧКИ СНИМКИ
СНИМКИТЕ НА ИЗАБЕЛА


<-НАЧАЛО
<-Овчаренския водопад и река Горица
<-Отовишкото било и връх Дамга
<-От Седемте Рилски Езера до заслон БАК
<-От зсалон БАК до Кобилино бранище
<-От Кобилино бранище до Скакавците
<-Отново Скакавците и х.Рибни езера

Цялата статия...

Отново Скакавците и х.Рибни езера

Както още предния ден бяхме разбрали, можеше да изберем много по-добро място за нощуване, но тъй като не бяхме ходили там преди нямаше как да знаем това. Оказа се че отиването от вр.Възела до последния Скакавец онема повече време отколкото си мислехме. Първоначалната идея беше след Скакавците да минем по билото през Жандармите, върховете Шишковица, Венеца и останалите и да се включим към пътеката от х.Грънчар до х.Рибни езера.

Вечерта към групата се присъедини още един член, умиращ от жажда и ближещ конденз и роса откъдето намери.

И така поехме отново към Скакавците с намерение този път да стигнем до края. Ако трябва да сме точни началото на билото се казва Драганица. Поглед към вр.Погледец...

...и Песокливото езеро долу.

(на снимките, върху които се появява ръчичка може да се цъка за да се появят в по-голям размер)

Това трябва да е циркуса Сакън дупка - наистина голяма дупка.

На горната снимка трудно се вижда човешката фигура, но за да се добие представа за мащаба ето отрязана най-лявата скала.

И поглед на изток през един от улеите, по които вероятно може да се слезе долу, на хоризонта е вр.Мусала.

Не остана много време за снимане този ден. Както казах малко подценихме ситуацията и трябваше да се връщаме за да можем все пак да стигнем х.Рибни езера. Спускането до р.Маринковица се оказа малко по-стръмно от очакваното. Долината на реката - на хоризонта е билото, по което трябваше да минем според първоначлните планове.

СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
<-ДЕН ВТОРИ
<-ДЕН ТРЕТИ
<-ДЕН ЧЕТВЪРТИ
<-ДЕН ПЕТИ

Цялата статия...

От Кобилино бранище до Скакавците

Въобще нямах идея какво ще се случи до края на този ден. Ясно беше, че трябва да тръгнем от заслон Кобилино бранище по маркираната пътека към х.Рибни езера и в началото маршрута ми беше познат от миналата година, когато го минавах на обратно, докъде щяхме да стигнем обаче не беше много ясно. Но да започнем от начало...

Изгревът в посока долината на р.Леви Искър и всичките му притоци, връхчето на хоризонта е може би Ястребец.

Изкачването към Водния чал е стръмно, но се преживява някак, а ако уцели човек и точното място да се отклони малко на изток от пътеката ще види Водночалските езера.

Може би в половината снимки го има любимото ми Мальовишко било, но този път е вече гледано от Водния чал...

...а тук е с Лопушки връх в дясно и Водночалските езера долу.

Следващия циркус, който се вижда ако се продължи по билото, а не по маркираната пътека.

На юг, в обратната посока, е Смрадливото езеро. От двете му страни са Рибни езера и Черното езеро, които едва се виждат заради насрещното слънце.

Следващите езера - Горнолеворечките, някъде в далечината са Лопушки връх и Мечитите.

И поглед назад някъде малко преди връх Маринковица.

(снимките, на които се появя ръчичка се цъкат за да се видят в по-голям размер)

От връх Маринковица се отделя било, на което се намира връх Погледец. Падаше се малко в страни от маршрута, но оставихме раниците и отидохме да видим за какво става въпрос. Върха определено си заслужава името и усилието да се качиш на него.
Долу е циркуса на долнолеворечките езера, след това е билото на Скакавците, а на хоризонта е в.Мусала.

Погледецките езера.

И отново Скакавците този път с Халовитото езеро. В дясно е Възела - върха, където Скакавците се отделят от главното било, по което вървяхме.

Поглед от билото между в.Маринковица и в.Възела - долу е Халовитото езеро, от ляво е в.Погледец, а от дясно са Скакавците. Светлината беше чудна и облаците точно като за снимка, но май съм попрекалил с ефекта от поляризационния филтър.

Харесахме си едно местенце за бивак малко след в.Възела, така че оставихме раниците там и тъй като имахме още няколко часа до мръкване тръгнахме към Скакавците.
Гледката от в.Драганица. Въпросът с имената на върховете, които се виждат е малко спорен, но това няма кой знае колко голямо значение.

Циркуса на юг от върха с метеорологичната кула. Високият връх на хоризонта е Мусала.

До тук бяхме за днес защото за съжаление времето напредваше, а бяхме оставили раниците за съжаление твърде далеч.
И вече е време за връщане...

...но утре ще има още


СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
<-ДЕН ВТОРИ
<-ДЕН ТРЕТИ
<-ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Цялата статия...

От зсалон БАК до Кобилино бранище

Събуждането и ставането този ден отнеха малко повече време. След първо спане под покрив от три дни насам и при положение, че не се знаеше дали няма да завали за къде да бърза човек. Пък и плануваният за този ден преход беше кратък. Кратък, но съдържателен...

Както знаят всички, които са ходили там, билната пътека от заслон БАК минава в основата на връх Злия зъб, на изток от който е превала Злия прелез.
От дясно е страховитата отвесна източна стена на Злия зъб, а сипея в средата е горната част на Белия улей - и този път се размина минаването по него, но следващото ходене надявам се да стане.

Следва връх Ловница, който спокойно може да се подсече, но изкачването на западната му част си заслужава усилието.
Уникалната гледка на запад от Ловница към Двуглав, Злия зъб, Орловец, Мальовица и Камилата. Някъде долу в средата между разхвърляните камъни е заслон БАК.

И поглед на изток - пирамидката в дясно е може би самия връх Ловница, долу в ляво са Прекоречките езера, а над тях е заслон Страшното езеро.

След Ловница и Иглите се стига до Купените - трите скални канари над Страшното езеро.

Страшното езеро ...

... и най-голямото от Прекоречките езера до него.

Май само някакви треволяци съм снимал в Поповокапските езера, иначе са си доста керасиви естествено.

СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
<-ДЕН ВТОРИ
<-ДЕН ТРЕТИ

Цялата статия...