Както още предния ден бяхме разбрали, можеше да изберем много по-добро място за нощуване, но тъй като не бяхме ходили там преди нямаше как да знаем това. Оказа се че отиването от вр.Възела до последния Скакавец онема повече време отколкото си мислехме. Първоначалната идея беше след Скакавците да минем по билото през Жандармите, върховете Шишковица, Венеца и останалите и да се включим към пътеката от х.Грънчар до х.Рибни езера.
Вечерта към групата се присъедини още един член, умиращ от жажда и ближещ конденз и роса откъдето намери.
И така поехме отново към Скакавците с намерение този път да стигнем до края. Ако трябва да сме точни началото на билото се казва Драганица. Поглед към вр.Погледец...
...и Песокливото езеро долу.
(на снимките, върху които се появява ръчичка може да се цъка за да се появят в по-голям размер)
Това трябва да е циркуса Сакън дупка - наистина голяма дупка.
На горната снимка трудно се вижда човешката фигура, но за да се добие представа за мащаба ето отрязана най-лявата скала.
И поглед на изток през един от улеите, по които вероятно може да се слезе долу, на хоризонта е вр.Мусала.
Не остана много време за снимане този ден. Както казах малко подценихме ситуацията и трябваше да се връщаме за да можем все пак да стигнем х.Рибни езера. Спускането до р.Маринковица се оказа малко по-стръмно от очакваното. Долината на реката - на хоризонта е билото, по което трябваше да минем според първоначлните планове.
СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
<-ДЕН ВТОРИ
<-ДЕН ТРЕТИ
<-ДЕН ЧЕТВЪРТИ
<-ДЕН ПЕТИ
И така поехме отново към Скакавците с намерение този път да стигнем до края. Ако трябва да сме точни началото на билото се казва Драганица. Поглед към вр.Погледец...
...и Песокливото езеро долу.
(на снимките, върху които се появява ръчичка може да се цъка за да се появят в по-голям размер)
Това трябва да е циркуса Сакън дупка - наистина голяма дупка.
На горната снимка трудно се вижда човешката фигура, но за да се добие представа за мащаба ето отрязана най-лявата скала.
И поглед на изток през един от улеите, по които вероятно може да се слезе долу, на хоризонта е вр.Мусала.
Не остана много време за снимане този ден. Както казах малко подценихме ситуацията и трябваше да се връщаме за да можем все пак да стигнем х.Рибни езера. Спускането до р.Маринковица се оказа малко по-стръмно от очакваното. Долината на реката - на хоризонта е билото, по което трябваше да минем според първоначлните планове.
СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
<-ДЕН ВТОРИ
<-ДЕН ТРЕТИ
<-ДЕН ЧЕТВЪРТИ
<-ДЕН ПЕТИ
6 коментара:
Готин пич сте си намерили за компания :)
Здрасти,
Казвам се Теди и това кученце вървя след мен 5 дни в края на август миналата година. Вие кога сте я срещнали, а какво стана с нея после? Тя е истинска звезда, вече я познават навсякъде!!! :-)
Дааа, това е нашата любима Надежда Рилска!
Дааа, както знаем светът е малък :) Срещнахме я средата на юли и разбрахме, че и друг път е ходила на х.Рибни езера. Оставихме я на Кирилова поляна след като търча 3-4 километра след колата, която хванахме на стоп за надолу. Както разбирам обаче си е намерила добри стопани.
Кой знае колко още хора са я срещнали това лято...А как ли е попаднала горе...Тя наистина е уникално кученце, толкова малко, но така смело и неуморно. След като бе неотлъчно до мен 5 дни в края на август, макар никога да не съм мислила да си имам куче, много се привързах към нея и реших да си я взема. От тогава тя ми е другарче и през седмицата и през уикендите в планините, къде ли не е ходила вече: и в слънце, и в дъжд, и в сняг :-). Не случайно почти всеки турист е чувал за Надежда Рилска :-). Много съм щастлива, че си я открих, тя ми е подарък от Рила :-)
Чудесен разказ! Чудесен път сте минали!
Щастливи сме тези, които го можем!
А този тип кученца - нещо общо с пуделите? -са много жизнени и приятелски настроени, меко казано.
Публикуване на коментар
Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)