Сутринта се смъкнахме отново до река Горица. Оказа се, че нагоре по реката няма нищо кой знае колко забележително докато не се стигне до ръба над Скакавишка река. За съжаление слънцето беше насрещно и не ставаше много за снимане, така че след като се насладихме на гледката продължихме по ръба нагоре в посока Скакавишкия водопад.
Бях си ги набелязал тези скали още миналата година, когато краткия ден не ми позволи да се кача до тук.
На хоризонта в далечината се вижда може би най-красивата част на Рила - билото между върховете Лопушки и Мальовица.
Обичайната гледка - стадо коне, които тръгнаха "случайно" към нас най-вероятно за да проверят дали няма нещо вкусно в раниците ни ...
... и след малко вече бяха съвсем близо.
Малка почивка над езерото Бъбрека с гледка към връх Харамията.
Изкачването до Отовишкото било - единственото място, от което се виждат накуп всичките Седем Рилски езера - отне повече време от очакваното. Гледката отгоре обаче си заслужава всяка пролята капка пот, както знаят малкото хора стигащи до тук.
Другото нещо, което, както знаех от миналата година, си заслужава да се види (по възможност следобед) е гледката от вр.Дамга (или Вазов връх) към Урдини езера.
За съжаление беше малко късно и върха и околните била вече хвърляха сянка над циркуса.
И какъв по-добър завършек на деня от това да се порадваш на залеза над Окото.
За съжаление небето беше абсолютно чисто и нямаше някакви драматични цветове, но на следващия ден нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин...
СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
На хоризонта в далечината се вижда може би най-красивата част на Рила - билото между върховете Лопушки и Мальовица.
Обичайната гледка - стадо коне, които тръгнаха "случайно" към нас най-вероятно за да проверят дали няма нещо вкусно в раниците ни ...
... и след малко вече бяха съвсем близо.
Малка почивка над езерото Бъбрека с гледка към връх Харамията.
Изкачването до Отовишкото било - единственото място, от което се виждат накуп всичките Седем Рилски езера - отне повече време от очакваното. Гледката отгоре обаче си заслужава всяка пролята капка пот, както знаят малкото хора стигащи до тук.
Другото нещо, което, както знаех от миналата година, си заслужава да се види (по възможност следобед) е гледката от вр.Дамга (или Вазов връх) към Урдини езера.
За съжаление беше малко късно и върха и околните била вече хвърляха сянка над циркуса.
И какъв по-добър завършек на деня от това да се порадваш на залеза над Окото.
За съжаление небето беше абсолютно чисто и нямаше някакви драматични цветове, но на следващия ден нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин...
СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)