Скалните храмове по Суха река

От с.Балик през Асар евлери, Монетарницата, Сандъкли маара, Гяур евлери и Шан кая

"На този етап на проучване това са едни от най-ранните скални манастири, документирани в Долнодунавските земи, Добруджа, на Балканите и въобще в Европа. Разположени са по бреговете на р.Суха и съседното сухоречие (при Думбравени), като най-голямото съсредоточие е около ранновизантийските кастели от ІV-VI в. до с. Балик (античната Адина), Оногур (античният Палматис) и Голеш (късноантичния Св. Кирил). Тук нагледно добиваме впечатление за основните монашески практики през V-VІ в."

Този цитат на ст. н. с. д.и.н. Георги Атанасов със сигурност е познат на всеки, който се е интересувал от темата. Още по време на миналогодишното идване тук ми хрумна идея за еднодневен маршрут, който минава през най-интересните места. И така на 18-ти април около 8:30 паркирахме колите пред кметството на с.Балик, откъдето до скалния комплекс Асар евлери има около 3 км. ходене.

Горе над скалата би трябвало да е византийската крепост, но по-интересното е в самата скала.
Една от няколкото пещери в основата на скалата отвежда в дъното на кладенеца.

Входа към една от килиите над кладенеца...

...и прозореца гледащ към реката.

Изглед от параклиса, едва забележимата дупка вдясно е входа...

...олтара...

...и трите гробни камери вдясно от олтара.

Килията северно от параклиса.

На около километър североизточно оттук се намира една интересно изглеждаща скала - Монетарницата.

Олтара и гробната камера в долната дупка.

На още 300-400 м. северозападно е Сандъкли Маара или Раклената Пещера, която предполага се, е служила за поребения.

Стълбата към втория етаж...

... и изгледа от него.

Прозорците и една от гробните камери в южната част на третия етаж.

Олтара и костницата в североизточната част.

На 700-800 м. североизточно е най големия комплекс в района - Гяур евлери.

Следва изкачване нагоре.

След около 3 км. ходене в посока с.Оногур се вижда язовира и скалата над него - Шан кая.

Отдалече дупките в скалата изглеждат недостъпни, но всъщност представляват прозорци на тунел дълъг 65 м., влизането в който става съвсем лесно през една цепнатина.

Поглед отвън.

Дупките в южния край на скалата, които си бях набелязал още предния път се оказаха недостъпни, но въпреки това се качих на ръба, където също трябва да е имало кале според легендите.

Язовир Оногур.

Северния ръб на Шан кая и скалите с пещерата отсреща.

Време беше да се връщаме, но почти всички се съгласиха с идеята, която бях подхвърлил да видим и още една скална църква наречена Вълчановата стая. Село Брестница, което е най-близката изходна точка се оказа почти безлюдно, а от асфалта по пътя до него не е останало почти нищо. Успяхме все пак да стигнем.
Изглед от втория етаж - вижда се пропадналия под и добре оформения таван.

По някаква случайност следващите два уикенда също бяха свързани с ходене по скални манастири, така че ще има продължение по темата.