сряда, 5 май 2010 г.

Скалните храмове по Суха река

От с.Балик през Асар евлери, Монетарницата, Сандъкли маара, Гяур евлери и Шан кая

"На този етап на проучване това са едни от най-ранните скални манастири, документирани в Долнодунавските земи, Добруджа, на Балканите и въобще в Европа. Разположени са по бреговете на р.Суха и съседното сухоречие (при Думбравени), като най-голямото съсредоточие е около ранновизантийските кастели от ІV-VI в. до с. Балик (античната Адина), Оногур (античният Палматис) и Голеш (късноантичния Св. Кирил). Тук нагледно добиваме впечатление за основните монашески практики през V-VІ в."
Този цитат на ст. н. с. д.и.н. Георги Атанасов със сигурност е познат на всеки, който се е интересувал от темата. Още по време на миналогодишното идване тук ми хрумна идея за еднодневен маршрут, който минава през най-интересните места. И така на 18-ти април около 8:30 паркирахме колите пред кметството на с.Балик, откъдето до скалния комплекс Асар евлери има около 3 км. ходене.
Горе над скалата би трябвало да е византийската крепост, но по-интересното е в самата скала.
Една от няколкото пещери в основата на скалата отвежда в дъното на кладенеца.
Входа към една от килиите над кладенеца...
...и прозореца гледащ към реката.
Изглед от параклиса, едва забележимата дупка вдясно е входа...
...олтара...
...и трите гробни камери вдясно от олтара.
Килията северно от параклиса.
На около километър североизточно оттук се намира една интересно изглеждаща скала - Монетарницата.
Олтара и гробната камера в долната дупка.
На още 300-400 м. северозападно е Сандъкли Маара или Раклената Пещера, която предполага се, е служила за поребения.
Стълбата към втория етаж...
... и изгледа от него.
Прозорците и една от гробните камери в южната част на третия етаж.
Олтара и костницата в североизточната част.
На 700-800 м. североизточно е най големия комплекс в района - Гяур евлери.
Следва изкачване нагоре.
След около 3 км. ходене в посока с.Оногур се вижда язовира и скалата над него - Шан кая.
Отдалече дупките в скалата изглеждат недостъпни, но всъщност представляват прозорци на тунел дълъг 65 м., влизането в който става съвсем лесно през една цепнатина.
Поглед отвън.
Дупките в южния край на скалата, които си бях набелязал още предния път се оказаха недостъпни, но въпреки това се качих на ръба, където също трябва да е имало кале според легендите.
Язовир Оногур.
Северния ръб на Шан кая и скалите с пещерата отсреща.
Време беше да се връщаме, но почти всички се съгласиха с идеята, която бях подхвърлил да видим и още една скална църква наречена Вълчановата стая. Село Брестница, което е най-близката изходна точка се оказа почти безлюдно, а от асфалта по пътя до него не е останало почти нищо. Успяхме все пак да стигнем.
Изглед от втория етаж - вижда се пропадналия под и добре оформения таван.
По някаква случайност следващите два уикенда също бяха свързани с ходене по скални манастири, така че ще има продължение по темата.

7 коментара:

darzalas каза...

Поздравявам Ви и се възхищавам на това което правите. За информация екопътеките по река Лева до Боров Камък и божия мост са изградени от Българската асоциация за селски и екологичен туризъм /БЬСЕТ/ и ПП " Врачански балкан". Ако някой иска да посети района може да се обади в управлението на Парка и ще получи пълна информация за маршрутите и обектите. Освен ако обича сам да бъде откривател.
Николай Панайотов - БАСЕТ

Димитър Димитров каза...

Изключително приятна и полезна статия! Благодарение на нея с приятелката ми успяхме да си организираме една прекрасна разхода до място, за което не бяхме предполагали че съществува. Малко се лутахме, докато намерим Шан кая.

За съжаления явно объркахме посоката и тръгнахме на север - оказа се, че другите интересни неща са в посока югоизток :( Все пак ще повторим ходенето ни много скоро.

Едно предложение - ще е много полезно, ако успеете да сложите и карти с точните местонахождения на обектите (чрез Google Maps примерно).

Татяна Иванова каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Татяна Иванова каза...

Благодаря Ви. Явно много сте се потрудили, защото освен посоките имате и добра информация. Бях там преди няколко дни, но ми беше трудно да запомня наименованията. Сега си подреждам албумите, правя малки клипчета от снимките и търсейки информация попаднах на сайта Ви. Имахме и забавни моменти. По пътя от с. Балик до скалния комплекс минахме през огромни ниви от зряла царевица. Първо забелязахме по синурите странно растение, а по-късно видяхме, че то се разпространява на всички посоки. С изненада установихме: канабис. Иначе относно Шан Кая-стига се много лесно от с. Онугур. С кола по асфалт, а след това пътят е черен но равен и пак може с кола. Давам линк към клипчето ми. В началото ще видите пътя.

http://www.youtube.com/watch?v=L0m0rx9Nbz0&feature=share&list=UUx_W0qa2uu7Dc3A699FdGxA

Анонимен каза...

Много интересно! Ще го посетя в скоро време.

HRISTOGEN каза...

ЧЕ НАШИТЕ ЗЕМИ СА СВЕЩЕНИ ГО ПОТВРЪЖДАВАТ И ТЕЗИ СКАЛНИ СВЕТИ ОБИТЕЛИ.МНОГОЗНАЧИМОТО ЗА РАННОХРИСТИЯНСКИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СВЯТ.ЧЕ САМО СЛЕД ОКОЛО ПОЛВИН ВЕК СЛЕД ПОЯВАТА НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ МАНАСТИРИ,КАНЬОН СУХАТА РЕКА ПРИЮТЯВА ОТШЕЛНИЦИ И СЕ СЪЗДАВА КИНОВИЯ ЗА ОТСЕДНАЛ ПОДВИЖНИЧЕСКИ ЖИВОТ.ДЪЛБОК ПОКЛОН И МИР НА БЛАЖЕНИТЕ ИМ ДУШИ!(СИГУРНО НЯКОИ СА ВДЪЛБАЛИ ИМЕНАТА СИ?!).

Georgiev каза...

Zhiveia v Tolbuhin. Opitvam se da nameria kak tochno se stiga vhoda na Asar Evleri manastir (karta, kratko opisanie i dr.). Kade moga da nameria?

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)