Шуменско плато

Пилигримски маршрути '2010

"Скалните манастири, църкви и монашески килии разпръснати по склоновете на Шуменското плато се свързват с развитието на исихазма - религиозно учение, което проповядва "чисто християнство", необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание. Някои от неговите привърженици заемат важни църковни постове и по този начин довеждат до бързото му популяризиране. Самият цар Иван Александър (1331 - 1371 г.) през 1360 г. е принуден официално да признае исихазма. ("Скални манастири по Шуменското плато" - изд. Дирекция на ПП "Шуменско плато")

Въпреки, че съм ходил и карал и снимал това място продължава да ми е интересно, а като знаех, че ще се съберат и хубави хора нямаше как да се откажа от още едно ходене там. Програмата е обичайната - изчакваме последните да дойдат на мястото на срещата - хотел Стария град и тръгваме към Костадиновия манастир. Габъровата гора по това време на годината е жълта от цъфналото лютиче.

Ето го и скалният феномен Окото

От основата на същата скала започва стълбата към Костадиновия скален манастир.

Останките от стенописите.

Олтарът

Прозорците на западната килия.

Костадиновия манастир е само един от трите в Осмарския боаз. В съседната скала е изсечен Диреклията, получил това име заради колоната (от турски дирек) в него. Той за съжаление е недостъпен без специална екипировка, но се вижда добре от върха на скала разположена на стотина метра югоизточно.

В тази скала е изсечена килия наречена Подковата, която гледа към пътя за с.Осмар и Преславската планина в далечината.

Оттук тръгваме към пътя за х.Букаците директно нагоре по една пътечка, за която бях чувал, но не бях минавал. Пламенка - главният "виновник" за сбирката на цъфнала полянка пред хижата.

Няма как да пропуснем и Троишкия скален манастир, който се намира точно срещу хижата.

Тук беше разумният момент да приключим с програмата за деня, но вместо това решихме да минем и покрай Момина скала и то по по-трънливия "път". Вярно, че по него не се губи височина, както по стандартния път, който тръгва надолу към с.Троица и след това се налага изкачване, но склона със силен страничен наклон е покрит с келяв габър, през който се върви трудничко. Е, не успяхме да убием по-слабо ходещите въпреки че положихме всички усилия. Момина скала гледана откъм с.Троица е интересна с двете си дупки на върха - недовършени монашески килии, които са недостъпни. В основата и пък има други две леснодостъпни килии, но тук вече желанието да снимам ме беше изоставило. Трябваше да се връщаме към хотела. Имаше все пак двама човека в групата, които искаха да видят и Калугерския манастир, издълбан в скала наречена Аджемоглу канара. Бях го открил миналата година по описания в книжката, която цитирах в началото. Гледката на изток от ръба на скалния венец, в който е манастира - на отсрещния склон се вижда скалата, в която е Хан Крумския манастир, но дотам ще отидем утре.

"Стълбата"...

Олтара...

...и квадратния отвор за престолния камък в олтара.

Време беше да се връщаме.
На следващата сутрин докато останалите зареждаха с упражнения по тай чи, аз реших да заредя с още малко адреналин. Бях чел, че в основата на Шуменската крепост има още няколко монашески килии, които отдавна мислех да намеря и тъй като сега бях съвсем наблизо, реших че му е дошло времето. Спуснах се от северната страна на крепостта и вървейки в основата на скалата след малко намерих издълбан правоъгълен отвор, подобен на тези, които служат за вкопаване на дървени конструкции в скалите, и до него кръст.

Малко по нататък намерих и този странен знак, прецених го като правен отдавна, но може и да се лъжа.

След още малко ходене намерих и това, което търсех - малка пещера.

На няколко метра по нататък на същото ниво имаше по-голяма пещера с още по-добре видими следи от обработка.

Минавайки по една тясна скална тераса открих още една странна пещера - със сферична форма с диаметър около 3 м. и почти кръгъл вход.

На няколко метра по същата тераса намерих и четвърта пещера.

Не бях сигурен, че ще мога да изляза от другата страна на крепостта, но въпреки това реших да не се връщам, а да продължа. Оказа се, че това е много по-лесен начин за стигане дотук - просто трябва да се влезе през официалния вход и да се тръгне в основата на крепостната стена само че от външната и страна, където предполагам много малко хора стъпват, въпреки че в началото дори има пътека със стълби. Преди години бях влизал в крепостта, но останах разочарован от бетона, който е излят за реставрацията и. Отвън могат да се видят повече автентични неща ако човек се абстрахира от купчините камъни, които предполагам също е трябвало да послужат за възстановяването на крепостта.

Време беше да се включа в общата програма, която продължаваше с ходене до Хан Крумския скален манастир. Той носи това странно име защото се намира в скала точно над село Хан Крум.

Накрая минахме и през интересната скала над Дивдядово наречена Охлюва.

За съжаление нямаше време за спускане по пътеката надолу, където също е доста интересно. Време беше да се разделяме - хората от София, Пловдив и Русе ги чакше доста път. Догодина пак.