Вече е краят на февруари, а аз не съм свършил с историите от миналото лято, но това няма голямо значение. Става въпрос за едно интересно място, което преди е било с ограничен достъп, а напоследък е известно основно с древното светилище Беглик Таш (или Бекликташ, не знам как е по-правилно). Там обаче, както знаех от предишните си ходения, има и други интересни неща.
Докато по-умните се излежаваха на невероятния бял плаж от южната страна на носа, по-лудите тръгнахме да пообиколим наоколо.
Кръстът на самия нос.
Някъде тук трябва да е Тюленовата пещера, която за пореден път не можах да намеря.
Брега на север от носа.
И стандартният кадър от Беглик Таш.
По-интересното обаче е нагоре към скалата Лъвската глава, профила на която се вижда от пътя между Аркутино и Приморско. Пътеката вече е маркирана и започва някъде от импровизирания паркинг за Беглик Таш, но в обратна посока.
Невероятната гледка към устиети на Ропотамо, Аркутино, Змийския остров и още по на север, която вижда човек ако знае къде да се отклони.
Камъкът, от който започват останките на стената на Калето.
Отново Беглик Таш.
Време за малко чалга - изгревът на следващия ден.
И отново време за плаж за някои, а по-любознателните продължаваме по брега на север към устието на Ропотамо.
Цялата статия...
