събота, 26 юни 2010 г.

Четири дни из Източни Родопи

Очертаваха се четири почивни дни около Гергьовден и след дълги размисли почти в последния момент реших да се присъединя към малка, според плановете групичка заминаваща за Източни Родопи. На гарата се оказа, че групата съвсем не е толкова малка за такъв род походи с елемент на импровизация - единадесет човека. Предварителните планове естествено се промениха в движение, но за това ще стане въпрос по-късно. След сложна тройна комбинация с влаковете и цяла нощ пътуване около 10:00 на другата сутрин бяхме вече на гара Свиленград.

от Свиленград почти до Глухите камъни

Началото беше малко досадно - чакаха ни около 7 км. ходене по асфалт до с. Мезек, тъй като нямаше достатъчно таксита на гарата, които да ни закарат. Тук естествено първо влязохме в уникалната тракийска куполна гробница близо до селото, строена през IV в.пр.н.е. и открита през трийсетте години на миналия век.
Следващата спирка беше византийската крепост над селото строена през XI-XII век, служила за военно укрепление и след това, но за съжаление до голяма степен разрушена началото на миналия век за да бъдат използвани камъните за строеж на турски казарми в Свиленград.
Оттук нататък се започна едно безкрайно изкачване в посока връх Шейновец, още по-досадно заради топлото време. С набиране на височина обаче и гледките ставаха по-впечатляващи, макар че имаше лека мараня, която ограничаваше видимостта.
Докато стигнахме върха облаците съвсем се сгъстиха и видимостта намаля още, но все пак на юг се вижда яз.Ивайловград.
Кулата на върха и вляво от нея паметника на загиналите в първата битка от Балканската война български войници.
Оттук се виждаше и Птичия камък, който също беше в първоначалните палнове, но за съжаление се пада на странично било и ходенето дотам щеше да отнеме време, с каквото вече не разполагахме. Оттук нататък липсващата на ключови места маркировка и променените спрямо картите, които имахме пътища ни забавиха доста, така че не можахме да стигнем дори до асфалта, от който се разкланя пътя за Глухите камъни. Бойният дух на групата беше спаднал застрашително и почти по тъмно се разделихме - някои да спасяваме изоставащите, други да търсят място за бивак. Настанихме се на една полянка край пътя и с това първия ден приключи.

Ден втори: От Глухите камъни до яз. Ивайловград

След обичайните сутрешни приготовления тръгнахме за Глухите камъни - първо по продължението на вчерашния черен път, който ни изведе на асфалт, по който трябваше да повървим около километър, след което да се отбием надясно при една беседка. Тук трябваше да има вода, но в едно близко дере намерихме само пресъхнала чешма. След още малко ходене по отбивката стигнахме и Глухите камъни. "Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните родопи. Възникнал е през ранножелязната епоха - XII-VI в.пр.н.е. и е бил използван през античността и средновековието. Обектът е разположен върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Централно място заема изсечената в скалите гробница на виден представител на тракийската аристокрация. Всички околни скали са осеяни със скални ниши, чийто брой надхвърля 200. По-голямата част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Счита се, че в тях са поставяни урни с праха на починали представители на по-низшето съсловие" - това може да се прочете на информационната табела поставена наблизо.
Чувал бях за много такива места из Родопите, но това е първото, което виждах на живо. След като разгледахме всичко дойде време да търсим начин за слизане до яз.Ивайловград и тъй като ходенето по асфалт не е особено приятно, решихме да тръгнем директно през гората, като топографската карта обещаваше да стигнем до някакъв път, който е в нашата посока. Е, стигнахме наистина път, после го изоставихме тръгвайки по коритото на малка почти пресъхнала рекичка. Тъй като беше сравнително трудно проходимо обаче отново излязохме на път, който изглеждаше обещаващо, но след като ни върна отново в реката изведнъж смени рязко посоката и трябваше отново да тръгнем без път покрай реката. Не е като да не сме ходили през драки, но тук бяха наистина гъсти и качествени. Успяхме все пак да се измъкнем на поляна от която село Малки Воден вече се виждаше зад едно хълмче. Селото е на брега на язовира и тук трябваше да търсим някакъв Николай, който има почивна база и предлага разходка с лодка по язовира. Първият човек, който срещнахме беше също Николай, но не този когото търсим, странно съвпадение при село с десет постоянни жители. Беше вече ранен следобед, а се оказа че ако искаме да влезем в по-тясната част на язовира с лодката ще ни отнеме 2-3 часа само в едната посока, така че нямаше как да стане до края на този ден, както предвиждаше първоначалния план. Отложихме го за следващия ден, което наложи промяна в програмата на цялото ходене.
Изоставената църква на селото.
Решихме, че ще направим бивак близо до брега на язовира, но тъй като беше твърде рано за това, пък и в Малки Воден няма нито един магазин, отидохме до близкото село Бориславци. Тук естествено по-голямата част от групата се отдаде на заслужена почивка, а няколко човека тръгнахме по брега на язовира в посока с.Маджарово. Меандрите на р.Арда малко преди да се влее в яз.Ивайловград - в посока към язовира...
... и в посока към с.Маджарово.
На връщане естествено се навряхме и в едно малко приточе на Арда, което образува ефектно ждрело в скалите. Дупките на единия бряг, са също останки от някакви скални храмове или поне така гласят местните легенди.
Цветовете на залеза над язовира бяха невероятни.
Прогнозите за времето за утрешния ден не бяха много благоприятни, но тъй като не вярваме на такива неща си легнахме с мисълта, че ни чака един хубав ден.

Ден трети: С лодка по яз. Ивайловдрад и скалите над с.Маджарово

Утрото изглеждаше обещаващо.
След като се натоварихме на лодката, тръгнахме през широката част на язовира към стеснението. Влязохме и в заливчето образувано от вливането на р.Марешница.За съжаление небето беше доста мътно и светлината за снимки въобще я намаше.
В тясната част бреговете са доста по-високи от другата част на язовира, но не толкова интересни, колкото очаквахме, което заедно с бавната скорост на лодката ни подейства леко приспивно. Все пак това си една по-различна емоция, така че останахме по-скоро доволни.
Отново връх Шейновец по средата, а скалата вляво от него в по-близък план е може би Птичия камък.

След като слязохме на брега беше време да тръгваме за с.Маджарово, което значеше окло 12 км. ходене по асфалт - неприятно, но няма как. Пътят всъщност не е толкова скучен. В с.Бориславци се отбихме в историческия музей, който Христо Чолаков е направил в бившия обор на къща.
Оказа се интересно място, направено на дарителски начала с много желание. Тук могат да се видят автентични предмети от тракйско до наше време, както и много снимки, а стопанина с удоволствие ще ви разкаже за всичко свързано с бита и историята на района. На около 2км. от селото има маркирана отбивка до едно аязмо, до което се стига за десетина минути, но не е нещо впечатляващо. Ако се продължи по-нагоре по пътеката би трябвало да се стигне и до някакви тракийски светилища, но нямахме време за това така че се върнахме на асфалта и продължихме към Маджарово. В един момент асфалта пресича римски път, а по продължение на целия път долу остават меандрите на р.Арда, които почти не се виждат през гъстите дървета. Най-впечатляващото нещо обаче естествено е Кован кая - високата скала край пътя в която гнездят лешоядите. За съжаление снимките на това забележително място се получиха отчайващи.
Река Арда, оттук вдясно вече се белее Маджарово, а някъде насреща е наблюдателницата на птичарите.
Настанихме се, както бяхме решили предварително, на брега на Арда точно срещу с.Маджарово на полянка до едно неработещо заведение, което за наш късмет имаше голям навес. За късмет, защото вечерта започна да вали и се наложи да се преместим там. Не че беше някакъв дъжд, но прокапа малко, колкото да ни събуди посреднощ.

Ден четвърти: Около с.Маджарово

Ето, че и последният ден дойде и тъй като до вечерта трябваше да сме се добрали до място, от което да хванем някакъв транспорт за връщане, нямахме много време. След като си оставихме раниците в така наречения Център на лешоядите и си изяснихме кое е Момина скала и къде е приблизително тракийската гробница до връх Окопа, тръгнахме натам. Още в центъра на Маджарово обаче загубихме маркировката, която според описанията трябваше да има и тръгнахме нагоре на посоки. По някое време намерихме маркировка и тръгнахме по нея. Над горската част на склона вече се откриват невероятни гледки към Маджарово и Кован кая вляво, а някъде в далечината трябва да е връх Шейновец, който виждахме през четирите дена.
Ето го изгледа и от скалата, на която има изоставен ретранслатор - в далечината се вижда яз.Ивайловград.
Гледката на изток от оща малко по-високо.
Поглед на запад.
Както може да се научи от едно табло цялата местност наоколо се казва Менекенски камъни. След още малко изкачване намерихме и тракийската гробница.
Имаше време да се изкачим и до най-високата точка - връх Окопа, на който има останки от тракийска крепост от I в.пр.н.е., функционирала и през средновековието.
Басейна дълбок над 4м. населяван в момента от няколко тритона.
На запад от връх Окопа.
На връщане за по-интересно решихме да минем през Момина скала, така че минахме отляво на ретранслатора. Познатата от преди малко гледка.
Намерихме отново маркировка, която странно се губеше по-надолу в селото. Оказа се че тук има няколко маршрута, но вероятно защитниците на птиците се стараят маркировката да се намира по-трудно, тъй като всички скали наоколо са обитавани от защитени видове, които наистина не е добре да бъдат обезпокоявани.
И ето ни отново в "Центъра на лешоядите", трябва да си приберем раниците и да почакаме автобуса, който ще ни откара до Хасково. Отново Кован кая от моста над Арда.

8 коментара:

Анонимен каза...

T.н,"Птичи камък" има сред нас местните хора от село Вълче поле друго име и то е КУШ КАЯ и сте изтървали много като не сте отишли да я видите и разкопките под нея,специалните тракийски съоръжения за отаяване на изкопаните смеси,дълбани на ръка с почти идеални квадратни форми,а от бр.Шейновец до Куш кая е просто 1 час -пеша,стига да има кой да ви покаже пътя и там после, до Глухите камъни, е още 2 часа пеша.
Много красиви снимки-поздравления за които!

Анонимен каза...

T.н,"Птичи камък" има сред нас местните хора от село Вълче поле друго име и то е КУШ КАЯ
............................................

Ми то Куш Кая си значи Птича скала, просто е на турски... :)

Евгени Йонков каза...

Със сигурност сме пропуснали и много други неща, но времето, както винаги беше ограничено. Няма начин да не се върнем някой ден.

Анонимен каза...

Всеки месец сме там,тъй като имаме къде да отседним.Това мяатое е вълшебно.Природата е толкова красива и детствена.Много семейства избират бреговете на р.Срда за почивка,защото там е много чисто.Не изпускайте момента да посетите град Маджарово.Няма да съжелявате.Особено ако е през лятото ще си изкарате прекрасно!!!

V i P каза...

Поздравления за блога. Красивите места явно привличат все повече и повече хора готови да споделят с други. Успех с блога и пътуванията.
Колеги блогери от http://patuvaj.blogspot.com/

:)

Анонимен каза...

Прекрасно е!

Анонимен каза...

Prochetox i razgledax snimkite wi s goljam interes!!! Blagodarja za prijatnata emozija!!!!! Krasiwo, jivopisno i mnogo interesno!!!

gabitour каза...

Страхотни снимки - поздравления за фотографа :) А Източните Родопи - то се знае - прекрасни ...

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)