Девет дни из Пирин

В зародиш замисъла беше много добър - да се ходи по маркираните пътеки, да се спи по хижи ... абе въобще нещата да станат, както ги правят хората. Както всички знаем обаче добрите идеи често се провалят, нещо което никога не се случва с лошите идеи, пък и този блог, както личи още от заглавната му страница, не е за добри идеи, така че сега поне ще има какво да пиша. Всъщност на мен в момента въобще не ми се пише (пък и на кой ли нормален човек му се чете), така че ще наблегна на снимките, пък от подзаглавията надявам се ще става ясно за какъв маршрут иде реч. И така...

Ден първи: Предела - в.Пирин

Този преход не ви го препоръчвам освен ако не ви е оръзнал живота или нямате GPS с точната следа на маршрута. Неприятна работа - нормално за първи ден с тежка раница и денивелация 1500 м. само нагоре. От Рила се виждат само някакви силуети, а североизточната страна на в.Пирин се оказва отвесна скала, която след като се преминат камъните разхвърляни отдолу, трябва да се заобиколи от дясно по доста стръмен склон обрасъл с всякакви видове треви и за щастие малко клек.

И връх Плешки се показва отзад.

Тежък ден с лоша светлина за снимане последван за по-интересно от нощ с гръмотевична буря и проливен дъжд, на който палатката ми се представи учудващо добре.

Ден втори: в.Пирин - в.Плешки - в.Даутов - подсичане на Джандармите и в.Албутин - превал Разложки суходол - заслон Кончето

Отново мътно небе и отново в.Пирин със знамето горе вдясно.

Денивелацията по билото вече не е толкова голяма, но за сметка на това пък камъните и клека са в изобилие. Добре че тук-там има по някоя каменна пирамидка, която показва проходимите места.
Даутово езеро.

Връх Окаден и другите върхове от главното било, които едва се различават в ниските облаци.

Стълбите и х.Яворов гледани от Суходолския превал.

Мраморното било, което се надявах да видя при по-добра светлина.

Връх Баюви дупки на фона на облаците осветени от залязващото слънце.

Ден трети: з.Кончето - Котешкия рид - в.Дуниното куче - циркус Баюви дупки - з.Кончето

Нов ден - нови надежди. Отново напразни - пак облаци и мъгла. Вече започват да ми минават разни лоши мисли - дали да не се откажа и да се върна при по-хубаво време, явно синоптиците ще познаят, че до края на юли ще е облачно и дъждовно. Но така или иначе съм вече тук...
Котешкия рид или Котечкото - не е толкова страшно, колкото изглежда отстрани, но има 2-3 места, които са по-критични.

Това трябва да е връх Дуниното куче.

И обща картинка на рида с циркуса Баюви дупки, светлината беше особена и се получи малко призрачно, а може би е и заради отражението в мраморните скали.

Ден четвърти: з.Кончето - Кончето - в.Вихрен - Влахински езера - Георгийски езера - х.Синаница

И този ден нищо ново - облаци и мъгли.
Към в.Кутело.

... и поглед назад.

И за да е още по-отчайваща ситуацията след в.Вихрен заваля дъжд, не много силен, но пък достатъчно напоителен. Някъде около Георгийските езера мъглата започна на моменти да се разкъсва и да показва части от това наистина уникално красиво място. Е, не толкова, колкото ми се искаше, но ... I'll be back, както казваше един любим филмов герой.
Най-долното от Георгийските езера.

И залезът над долината на Струма гледан от х.Синаница.

Ден пети: х.Синаница - Синанишка порта - в.Синаница - х.Синаница - Синанишка порта - Голямо Спано Поле - Муратова порта - Караулите - Дългото езеро (от Бъндеришките езера)

Е т'ва не може да бъде - чисто небе със съвсем малки облачета за украса на пейзажа.
В следващите кадри става въпрос естествено за в.Синаница, Синанишкото езеро и х.Синаница.

Швейцария ли ...?

След обиколката на върха следва слизане по стръмната пътека към хижата, прибиране на багажа и отново нагоре към Синанишката порта и Голямо Спано Поле. И понеже няма как цял ден да е ясно, от превала, където би трябвало да се виждат Георгийските езера в ниското отново почти нищо не се вижда. От Муратовата порта и от Караулите обаче видимстта е малко по-добра -Банско, Муратовото езеро, Тодорка, Стражите Василашкия Чукар, Бъндеришкия Чукар, Караулите...

Спанополски чукар и Спанополско езеро под него.

Интересната скала Иглата на фона на в.Вихрен и в.Тодорка.

Бъндеришкия и Башлийския чукари.

И след мъките по преминаването на камъните разхвърляни под Бъндеришки чукар следват Бъндеришките езера.
Рибното езеро на фона на Муратов, Хвойнати и Вихрен.

Отново Бъндеришкия чукар, този път гледан отдолу.

Василашки чукар се отразява в Дългото езеро или по-точно в езерцето до него...

... и поглед обратно към Муратов и Вихрен.

Ден шести: Дългото езеро - Бъндеришки превал - в.Опрено - Типиците - Мозговишки превал - Тевно езеро - Дясна Краледворска Порта - Аргирово езеро - Демиркапия

Отново безоблачно утро.

Вихрен, Кутело и едно от най-горните Бъндеришки езера.

Бъндеришкия циркус.

Панорама от в. Опрено- Башлийски и Бъндеришки чукари,Караулите, Муратов, Вихрен, Кутело, Тодорките и Синьото Василашко езеро с Рила в далечината.

Е, не е лилава - все пак си е нашенска крава.

В. Типиц и Горното Типицко езеро.

Двете Типицки езера и долината на Демянишка река.

Газей, Полежаните, Джангал и Валявишките езера.

Долината на Демянишка река, Превалски езера, Валявишки чукар и Мозговишката порта.

Камениците в облаци.

Тевно езеро, но за него ще стане въпрос малко по-нататък.

Джано, Ченгелчал и Аргировото езеро.

От другата страна на Демиркапия - Джангал, Голям Полежан и Поповото езеро - най дълбокото в Пирин.

Ден седми: Демиркапия - в.Джано - в.Ченгелчал - в.Джано - Кременски езера - Рибни езера - Попово езеро - Момини езера

Почти същата картинка по изгрев.

Панорама от Ченгелчал - Яловарника, Митрово езеро, Камениците, Кралеви двори, Демиркапийски чукар, Аргирово езеро, Демиркапия, Джангал, Полежан, Джано и някое от Кременските езера се показва в мъглата.

Горно Брезнишко езеро и билото на юг.

Панорама от Джано.

Джангалица със Сиврия, Кременския и Каменишкия циркуси.

Кременските езера.

Джангал и Полежан от малко по-необичаен ъгъл.

Водопадче между две от Рибните езера (под Попово езеро).

Джангал и циркуса с Момините езера - много ми хареса това място, не знам защо. Долу се вижда и Поповото езеро.

Кралев двор се отразява в най-горното от Момините езера.

Ден осми: Момини езера - превала между в.Момини Двори и в.Джангал - Тевно езеро - Дясна Краледворска Порта - в.Малка Каменица - в.Каменица - западния ръб на в.Каменица - Белеметски езера - Тевно езеро - горните Валявишки езера.

И както бях обещал отново Тевно езеро на сутрешна светлина, ще има и още.

Към Каменица.

И поглед от върха на юг - Маленкото езеро и Яловарника.

На север - Мозговишки, Башлийски и Бъндеришки чукари, Типиците, Тевно езеро, Белеметски езера и какво ли още не.

Слизането по западното ребро не е най-разумната постъпка, но...

Каменишки кукли с едно от Белеметските езера.

...и още едно Белеметско езеро...

...и още едно на фона на Камениците.

И отново Тевно езеро с всички красавци, които го заобикалят. Когато манията надделее над здравия разум - за този кадър се качих почти на Валявишкия чукар през доста клатещи се камъни след всичкото ходене през деня без да знам дали ще ми издържи батерията на огледалния апарат. Е, това бяха последните три кадъра, от които сглобих тази панорама, оттук нататък всичко е правено с компактното ми апаратче.

Край едно от Валявишките езера - добро място за последен бивак.

Ден девети: Валявишки езера - в. Малък Полежан - Газейски циркус - х.Демяница - г.Банско

Изгрев на Джангалската порта.

Горното Полежанско езеро.

Газей и най-горното Газейско езеро.

Газейския циркус си е впечатляващ, но за съжаление светлината беше лоша.

Стражите отразени в едно от газейските езера.

Девет дена и нито един водопад - това не може да съм аз. За това бързайки към Банско за финал Юленския скок - само 9 метра но при тази криза откъм водопади в Пирин и това е нещо.

Малко набързо ги нахвърлях нещата, но трябва да стягам раницата за Рила, като се върна ще оправям каквото трябва.

ТУК ще кача малко повече снимки, а някои могат да се изтеглят и с по-висока резолюция.