Отново край с.Веселиново

Веселиново допреди беше известно като родното село на президента Желю Желев, а напоследък, покрай направените пътеки, беседки и маркировка, и с някои природни забележителности - двата водопада, пещерата и "Софрата". Обикновено не обичам да ходя на места, на които вече съм бил, но както за пореден път се убедих винаги има какво ново да се види.

За да нама още разочаровани, редно е да се спомене, че най-доброто време да се дойде тук е пролетта - през останалото време на годината казват, че да случиш на вода във водопадите си е жив късмет, на който не трябва да се разчита. Разклона за въпросното място е в ляво веднага след последните къщи на с.Веселиново (ако се движите в посока от Шумен към Рижкия проход). След около 4 км. разбит (някога може би е бил асфалтиран) път се стига до пътечката, която води до Големия Скок.

Имаше някакви стандартни кадри от предното идване миналата година, така че този път минахме зад водопада и поехме нагоре по отсрещния склон.

Оттук гледката е съвсем различна.

Тук не бях идвал - реката малко над водопада...

... и мястото, откъдето пада

Качих се до една дупка, близо до пещерата, но както и очаквах не се оказа нищо особено. Гледката оттам към пътя.

Още от първото идване тук ми хареса реката над пещерата, но за съжаление нямаше време. Сега обаче тръгнахме нагоре.

Както и предполагах се стига до място, откъдето нагоре покрай реката е непроходимо, но с малко заобикаляне може да се мине.

Участъкът от реката оттук почти до полянката, на която са построените навеси, ми хареса най-много.

"Софрата" е скала със следи от обработка по нея, която е нарочена за високоенергийно място и древно светилище.

Ето го и Малкия скок отдалеч...

...и горния пад съвсем отблизо.

Отбихме се да видим и водопадчето, което се намира малко под пътя на реката, на която е Малкия скок.

Оказа се, че надолу по реката няма нищо забележително, така че тръгнахме обратно.