Лонгоза на река Батова

Всеизвестен факт е, че колоездачите са най-големите позьорчета следвани плътно в класацията от фотографите. Аз може да се каже съм 2 в 1 - най-добрата комбинация (не че нещо ми разбира главата от колоездене, пък от фотография още по-малко, но приказка да става). Та за пореден път реших да комбинирам двете неща и след Камчия миналата събота тръгнах към устието на р.Батова. Заради лошите прогнози вчера въобще не предполагах, че такова каране ще се случи, иначе щях да се организирам и да намеря още някоя "жертва" - няма да се калям само аз я. Мислех си по едно време и за друг вид транспорт, но трябва все пак да се подготвям и за ... Абе въобще не е живот това, и все на мене ще се случи.

Става въпрос за калта защото въобще не обичам шосейното колоездене и съм още по-силно зависим от времето отколкото шосейкаджиите (не че дъжда и калта са фактори, който спират истинския планински колоездач). Синоптиците обаче за пореден път се провалиха, до обяд нямаше никакви облаци, а за обещания дъжд въобще да не говорим.
Още преди телевизионната кула се почна.

Върбата до мостчето между плажовете на Кранево и Албена.

Лонгозът на Батова река.

Устието на реката, която си тече накъдето си иска без въобще да се съобразява с мостчетата построени за преминаването и.

От страната на курорта Албена.