По река Бъзовица до заслон Ботев

Наближаваше края на май - време да се закрие подобаващо сезона на водопадите, а какво по-добро място за това от района около вр.Ботев. Маршрута беше измислен в общи линии още миналата година, като основния акцент трябваше да е Джендемска река. Тъй като най-добрата изходна точка за влизане в горната и част е заслон Ботев, първия ден трябваше да се качим до там. И понеже почти всички други начини за стигане са ми познати, реших този път да е нещо по-оригинално - качване по река Голяма Бъзовица.
Река Голяма Бъзовица се образува от сливането на няколко поточета извиращи от източния склон на вр. Ботев. Вторият приток пада през деветдесетметровия водопад Сухото пръскало. Надолу в реката се влива и р. Малка Бъзовица, след което заедно се вливат в Бяла река.

Този път тръгнахме с кола, което впоследствие отчетохме като грешка защото с влака щяхме да сме много по-рано в Калофер, макар и недоспали от пътуването. Тръгнахме от Калоферския манастир към екопътеката на Бяла река.

Наоколо беше покрито с "редкия" ендeмит родопски силивряк, за първи път го виждам цъфнал.

Когато идвах предния път нямахме време да стигнем до края на пътеката. Сега обаче идеята беше не просто да стигнем до края, а да продължим нагоре по Бяла река докъдето е възможно. След последния мост преценихме, че ще е добре да минем отново на другия бряг, но още след първия завой на реката стана ясно, че бреговете са твърдe стръмни и непроходими, а водата си беше много и доста студена за да се гази. Така тръгнахме да катерим по източния бряг към човешката пътека от Калоферски манастир към х.Рай.
Гледката от един ръб над реката - стръмните скали вляво са края на масива Равнец, в средата покрит с мъгла е вр.Ботев, а острия връх пред него е единия от Райските купени - реброто, което се спуска оттам разделя реките Бяла и Бъзовица, течащи съответно отляво и отдясно.

След като излязохме на пътеката и повървяхме малко по нея не издържахме на изкушението отново да се приближим към ждрелото на Бъзовица - тук вече се откриваше гледка към Южен Джендем и Големия Джендемски водопад зад реброто, което се спуска от Райските купени...

...и южния масив на вр.Ботев (той естествено е в мъгла) с Райското пръскало, както и ждрелото на р.Голяма Бъзовица със Сухото пръскало, малко изненадани останахме, че се вижда оттук.

Всъщност на снимките не се вижда почти нищо друго освен, че времето отиваше на сериозно разваляне, но прогнозите ни бяха подговили за това, така че не се притеснихме особено.

Вървейки нагоре по пътеката за х.Рай небето съвсем се смрачи и по едно време дори заваля суграшица. Започнахме да мислим резервни варианти за маршрут, но докато стигнахме бетонното мостче над р.Голяма Бъзовица спря да вали и дори малко просветна. Тук оставихме пътеката и тръгнахме по реката.

Доста едри пъстърви.

В началото е съвсем лесно проходимо, но нагоре бреговете стават все по-стръмни и ждрелото се стеснява, абе хич не е лесно.

Надвисналите скали изглеждат леко зловещи - невероятно красиво и абсолютно диво място. Вариантите за минаване нагоре постепенно намаляват и от едим момент нататък единственото място, където може да се върви е покрай самата река.

Поглед назад - острото връхче в средата е отново единия от Райските купени.

Ето го и него - Сухото пръскало, 90 метра пад според статистиките, не знам доколко е вярно, но наистина изглежда внушителен.

И тъй като се бяхме поувлякли малко се случи инцидент, който трябваше да ни напомни да се държим по-разумно. Подхлъзване на мокър камък, което се размина за хората, с които бях само с изкъпване в студената вода и лошо ударена челюст. Педвид скалите, които ни заобикаляха можеше и да е много по-лошо.

Време беше да оставим реката и тръгнахме нагоре по стръмния източен склон.

Имахме много височина за набиране. Отново поглед към Райските купени на фона на Равнец в далечината.

По едно време все пак стигнахме пътеката от заслон Маринка към Калофер. Оказа се, че горната част на водопада се вижда и оттук. След малко обаче падна мъгла и всичко се скри. Пътят до Маринка ни се стори безкраен. Беше започнало да се стъмнява, излезе студен вятър и отново започна да вали мокър сняг. На заслона починахме малко на завет. Както знаят всички, които са минавали оттам, вътре не е здравословно да се влиза. Тръгнахме към заслон Ботев. На върха бяхме вече по тъмно и тъй като не се виждаше надалеч естествено се набутахме в сигурно най-дълбоката пряспа сняг останала горе. Измъкнахме се как да е, тръгнахме по досадната пътека надолу и някъде след 21:00 бяхме в заслона. Стоплихме се, хапнахме и побързахме да си легнем защото следващия ден се очертаваше да е още по-интересен.

Следва...
Водопадите по Джендемска река->
Видимското пръскало от малко по-различен ъгъл->