Видимско пръскало

Третият ден също започна с мъгла над заслон Ботев. Тръгнахме все пак към х.Тъжа с надеждата, че времето ще се оправи. Опитахме да подсечем вр.Ботев от север за да хвърлим един поглед от ръба на Севрен Джендем, но решихме че дълбоките все още преспи по улеите на северозападния склон са твърде опасни за пресичане, така че заобикаляйки ги отгоре почти качихме върха.

Вятърът ту разнасяше мъглата, ту носеше нова, но след заслон Маринка нещата се поизчистиха и се отвори гледка на север - тук сме някъде между ребрата Голям осрядък и Говежди рът.

На юг нещата изглеждаха по подобен начин - облаци и мъгли.

От главното било някъде между Ушите и вр.Параджика се вижда за малко горната част на Видимско пръскало, някъде в мъглата над него трябва да е вр.Марагидик, а вдясно е вр.Юрушка грамада.

Стигаме и Пилешкия полог - най-ниската част на билото между върховете Параджика и Юрушка грамада. На юг са изворите на р.Тунджа, а на север са няклкото притока, които дават началото на Видимска река. Някъде в ниското е и горния ръб на Видимско пръскало, към който тръгваме заобикаляйки една голяма пряспа. Тъй като по-късно ще се върнем отново оттук, оставихме част от багажа под един камък и продължихме надолу по стръмния склон. Ето ни на ръба, от който пада водата.

След малък спор тръгваме на изток пресичайки реката, над която все още има дебела пряспа сняг. Видимско пръскало от източния ръб на скалата.

Оттук добре се виждат и скалите, които ограждат водопада от запад - улея с малката преспичка в горната част, по който бях чувал че може да се спусне човек, оттук изглежда абсолютно непроходим, но за него ще стане въпрос малко по-късно.

Отдавна си мислех за спускане в долната част на водопада и сега беше подходящия момент, но тъй като останалите искаха да продължат към хижата, тръгнах надолу сам. След стръмно спускане и малко изкачване излязох отново на ръба на скалната подкова, която огражда водопада. Точно на мястото, на което се бях изкачил обаче в скалата има една ивица покрита с трева, по която много лесно може да се слезе до казана на водопада. Трудно е да се опише с думи или да се покаже на снимка поне малко от това, което се вижда на живо, но все пак...

Под основният водопад има още няколко по-малки.

Това е може би последния.

Отдолу нещата изглеждаха по съвем различен начин и ми беше трудно да преценя къде точно се намирам - бях в основата на някакъв улей, който макар и стръмен изглеждаше възможен за качване, но дали беше оня, с преспичката в горния край? След малко щеше да се окаже, че е точно така. Реших да се кача още малко към водопада, което се оказа съвсем лесно, след което тръгнах на запад по стръмния тревист склон.

След малко видях и улея, който от отсрещния склон изглеждаше непроходим - оттук минаването по него вече съвсем не изглеждаше трудно. Северен Джендем е едно от най-трудно проходимите места, в които съм стъпвал, и винаги съм имал късмет, който проработи и сега - оказа се че горния край на пряспата в улея е малко под отвесната скала, в основата на която трябва да мина за да вляза в него. Предполагам седмица преди това минаването оттам без осигуровка е било невъзможно защото стъпването на сняг при такъв наклон и такава пропаст надолу би било самоубийство. Тук спрях да почина подпрян на единственото дърво наокло за да не се изпързалям надолу. Оказа се, че преди влизането в улея трябва да се мине по една невисока стръмна и гладка скала, но се справих и с това. Вече се виждаше края на излизането - оттук нататък наистина беше съвсем лесно, но за сметка на това пък мъглата от север отново се раздвижи и заваля дъжд. Поглед назад.

След изкачването до ръба се оказа, че трябва да се спусна малко преди да започна голямото качване до билото. Въпреки напредналото време нямаше как да не се отклоня малко до дупката, която според легендите е направил Крали Марко хвърляйки боздугана си към турците отвлекли сестра му Мара.

Бях се примирил вече, че оттук нататък ме чака едно мокро ходене и се канех да тръгвам, когато изведнъж облаците се разчистиха и във водопада се появи дъга.

Тръгнах отново нагоре. Последен поглед към Видимско пръскало.

Оттук нататък ме чакаше едно стръмно катерене без пътека през гъста трева и хвойна до билото. Отново заваля слаб, но напоителен дъжд, който ме изпрати чак до х.Тъжа. Докато стигна до там бях вече целия прогизнал, но след всичко което бях видял въобще не ми пукаше.

На следващият ден трябваше вече да се връщаме.
Традиционно красивия изглед от х.Тъжа по изгрев слънце.

На някои още им се спи.

Тръгнахме по пътеката към вр.Ботев и след досадното изкачване до билото намерихме отклонението, което трябваше да ни изведе на пътя от Калофер за върха. Тъй като имахме достатъчно време се отклонихме по Пенчовска река с надеждата, да хвърлим един поглед от вр.Малка Козя Стена - скалата, която се намира точно срещу Кадемлийско пръскало, от другата страна на р.Тъжа. Докато стигнем дотам обаче падна гъста мъгла, която ни позволи да видим водопада за съвсем малко и то не от най-добрия ъгъл. Върнахме се обратно на пътя и тръгнахме към Паниците.

След няколко кратки превалявания по стръмния склон надолу стигнахме Паниците, пресякохме р.Тунджа, и се качихме по изровената пътека водеща към х.Рай. Последен поглед към масива на Ботев изглеждащ малко странно през капките на дъжда, който отново изведнъж заваля.

Трябваше да слезем към Калоферския манастир, но не беше ясно точно как. Намерихме разклонението за параклиса, който е на склона срещу манастира. Поглед от параклиса към Калоферския манастир.

И тъй като не намерихме пътеката спускаща надолу тръгнахме както си знаем - направо през гората, което там значи доста стръмно надолу. Пресякохме Бяла река и стигнахме там, откъдето бяхме тръгнали - Калоферския манастир.
Така приключи още едно интересно ходене - доста сполучливо въпреки лошите прогнози за времето.
И един кадър от любимия град Карлово.

<-По река Бъзовица до заслон Ботев
<-Водопадите на Джендемска река