Митичният водопад на Джафардере и Сувчарското пръскало

Джафардере (Джуфардере, Джафердере) е река, която събира водите на няколко поточета извиращи от южния склон на Стара Планина между Беклемето и заслон Орлово Гнездо, след което минава през село Кърнаре и се влива в р.Стряма. Както всички старопланински реки и тя прорязва уникално ждрело в склона на планината, но това което ме накара да отида там е един водопад, за който много хора разказват, но малко са виждали.

Всичко тръгна по отработената вече схема - нощният влак за София, среща на Тулово и към 4 слизаме в Карлово за да изчакаме пътническия влак, който да ни закара до с.Кърнаре. Селото се оказа учудващо оживено за ранния час на деня. След като минахме покрай комина, който както по-късно щяхме да разберем е на неработеща вече розоварна, тръгнахме по пътя към прохода Троян - Кърнаре. Слънцето още не е изгряло, но вече е достатъчно светло и към края на Кърнаре Джафардере вече се вижда в далечината.

След като излязохме от селото се отклонихме вляво от пътя и намерихме реката, по която трябваше да вървим нагоре. След малко бяхме на мястото, където реката минава под пътя, пресякохме го и продължихме нагоре по реката. На места се виждат останки от жълтата маркировката за заслон Орлово гнездо, а пътеката е добре очертана до един момент, в който влиза в реката. Това е първото по-сериозно газене, след което отново се излиза на пътека, и така след още няколко пресичания на реката излязохме на още по-добре очертана пътека с оранжева маркировка. Това ми се стори малко странно, но продължихме нагоре докато не стигнахме място, където реката се разделяше. Левия приток беше сух, но според това което бях чувал водопада се намира някъде под Червената скала, а на всички карти, които съм виждал тя е на запад от мястото на което се намирахме т.е. на ляво. Малко странно е да търсиш водопад на пресъхнала река, но предположих че водата в един участък просто пропада, което се потвърди след като тръгнахме по левия приток. Първоначално в коритото на реката се появиха локвички, а малко по-нагоре и течаща вода. И най-странното - появи се и синя маркировка. Нещата вървяха добре докато не разбрахме, че водата идва от един извор, а оттам нагоре реката пак беше пресъхнала, но след като продължихме отново се появи вода, която постепенно се увеличаваше. Стигнахме малко водопадче, над което сред дърветата сякаш се виждаше нещо по-голямо.

След един кратък много стръмен участък най-накрая го видяхме, или поне така си помислихме в този момент.

И тъй като идеята беше да се качим до билото, продължихме нагоре по реката. Тук вече беше наистина трудно. Скалите над бреговете на реката се стесняваха и издигаха нагоре и вероятността да се измъкнем оттук без да се връщаме назад намаляваше. И изведнъж между дърветата видях падаща от скалата вода.

Определено това беше водопада, за който бяхме тръгнали.

За съжаление водата беше малко, но пък мястото с отвесните скали наоколо си е впечатляващо.

Започна ситно да вали, което ни напомни, че трябва да излизаме оттук. По западния бряг нямаше никакъв шанс - ограждаха го осемдесетметрови вертикални скали с надвеси на места, така че тръгнахме да катерим по много стръмния, но все пак проходим източен бряг. Напред се виждаше невисока вертикална скала с цепнатина през която минахме как да е и тук следваше най-трудното - само няколко метра дълъг участък покрит обаче с пързалящи се листа и с наклон, на който вече е наистина трудно да се задържиш. С помощта на няколко стърчащи от земята корена успяхме да преминем и него. Човек понякога вижда колко смешни са били плановете му след като се сблъска с действителността. Същият ден трябваше да минем през Сувчарското пръскало, което се намира на следващото дере в западна посока и след това да се качим на х.Козя Стена или дори да стигнем до х.Ехо. Изкачването обаче се оказа доста по-трудно отколкото предполагах пък и дъжда, който заваля след като излязохме над гората реши нещата - ще отидем до заслон Орлово гнездо. Гледката надолу малко преди да завали.

И гледката от заслона - северния вятър отнася мъглата и носи нова.

Решихме да хапнем, да изчакаме да видим дали няма да се пооправи времето и евентуално да търгнем към х.Козя стена, но това така и не се случи, така че останахме да нощуваме в заслон Орлово гнездо.
На следващият ден нещата бяха същите - пронизващ северен вятър и мъгла. Тръгнахме по билото на запад с идеята по пътя според времето да решим откъде да се спуснем за да хванем влака за връщане. Стигнахме и минахме Беклемето - все същите вятър и мъгла. Продължихме на запад и в един момент се усетихме, че сме се отклонили от билната пътека на юг. Явно така е трябвало да стане помислихме си и продължихме да спускаме по едно ребро надолу. Тук нещата коренно се промениха - нямаше ги вече вятъра и мъглата. Поглед на юг към Средна гора.

След един голям завой на пътя, от който се открива панорама на запад слязохме до края на асфалта, който тръгва от с.Христо Даново. Тук има бетонен мост над реката, малко по-нагоре по която се вижда водопадче. Малко е, но няма как да го пропуснем.

След малко стигнахме и моста, под който минава притока, на който трябва да е Сувчарското пръскало. Наистина ако човек не знае, че се намира там ще подмине малката пътечка между дърветата нагоре покрай реката. И изведнъж между дърветата се появи Сувчарското пръскало, учудих се колко е пълноводно.

Оттук надолу беше изровения и засипан на места път към с.Христо Даново

Поглед назад към Беклемето.

Следваше естествено най-неприятната част - нощното пътуване, но след всичко което видяхме и това неудобство се преживява.