четвъртък, 7 април 2011 г.

Около Нова година

Като на виден социопат, един от най-големите ми проблеми е къде да се скрия по празниците. Декември е един особно тежък и празничен месец и дойде ли това време се размечтавам за някое тихо местенце с не много хора наоколо. А както казват мъдрите хора внимавай какво си пожелаваш...
Не че исках да видя нещо конкретно, с каквато цел обикновено тръгвам, а просто да се махна от градската лудница, според правилата на която трябва да празнуваш няколко дни в годината, а през останалото време да си замислен и угрижен за да правиш впечатление на сериозен човек.
Този блог обаче, както знаят малобройните му, но качествни почитатели е за сериозни неща, тъй че стига съм се отплесвал с глупости.

Бонинската пещера

И тъй, накратко казано, ето ни в един декемврийски следобед в популярното напоследък с.Крушуна. Има още около два часа преди да свърши светлата час на краткия ден, така че има време за малка разходка до .... не познахте.
Преди да тръгна бях разпечатал картата от сайта на Деветашкото плато, с малко мъка заради ниската резолюция бях разчел координатите на Бонинската пещера и ги бях вкарал в GPSa. Според любезните домакини от къщата за гости Яхъра пещерата е нещо което си струва да се види пък и е само на около 2,5 км. от селото.
Явно достатъчно силно сме си пожелали да я намерим, защото след като веднъж минахме съвсем близко до нея, според координатите (но се отказахме да тръгнем в посоката, която GPSa показваше заради стръмния наклон и гъстите храсти), пътеката направи плавен обратен завой и отново ни върна до място, което беше на по малко от 300 метра по права линия. Оттук тябваше да се върви през рядка гора без особено голям наклон и след малко вече бяхме пред входа.

В началото не е нищо особено докато не се стигне до малко езерце, от което сякаш наднича алигатор.

Нямаше как това да е езерото, в което се влизало с лодка, така че рискувайки да се подхлъзна и да се омажа целия с глина, се покатерих малко за да мога да мина през една дупка и да погледна малко по-нататък в пещерата.


Ето от тук започва наистина интересното - бях на брега на подземното езеро, което след няколко метра завиваше и се губеше в тъмното.

Трябваше обаче да бързаме обратно защото навън със сигурност вече се смрачаваше.

Крушунските водопади


Няма как да отидеш до Крушуна и да не видиш водопадите. Повечето хора идващи до тук само с това си и остават, но то си е техен проблем.











Малко в страни от основната река има и друга малка рекичка.

Най-горният водопад на по-голямата река.




Аз обаче, както е известно, не съм като хората и отново имах план.
Ако се пресече реката пред входа на пещерата Водопада, от която излиза, и се изкачи стръмната къса пътечка между скалите, се излиза на маркираната пътека от Крушуна за Кърпачево. Само на около 3,5 км. от Кърпачево е пропастната пещера Стълбицата, в която още от предното ми ходене там се заричам да се върна. Имаше дори и по-смела идея - да сигнем и до Голяма Гарваница. Както и бяхме предположили обаче ходенето ни дойде малко множко, така че в един момент направихме обратен завой и с идеята да видим поне каньона между Крушуна и Кърпачево се навряхме в сигурно най-гъстия храсталак в околността. Измъкнахме се как да е и малко обърквайки посоката стигнахме до пещерата Урушка маара. Предният път ми се бяха изтощили батериите на челника, така че не успях да вляза. И тук обаче стигнахме само до мястото, откъдето започва най-интересното - оттам нататък трябва екипировка за газене и плуване в подземни реки, а опасностите на такива места дебнат отвсякъде, за което напомня и плочата в памет на двамата пещерняци-водолази загинали тук. Малко под входа обаче е най-интересното - реката която излиза от пещерата се изсипва в красив водопад, който при предното идване ми беше харесал дори повече от всеизвестните Крушунски водопади. Тук обаче изглежда трябва да се дойде рано сутрин. Сега вече слънцето беше насрещно, макар и скрито зад облаци.


Деветашката пещера, Лъжинската (Чавдарската) пещера и отново водопадите



Тъй като сме наблизо защо да не отидем и до Деветашката пещера. През нощта беше понавалял сняг, а и продължаваше леко да вали, така че сега поне отвън всичко изглеждаше по съвсем различен начин от предното ми идване.

Все се каня да се екипирам по-добре и да вляза малко по-навътре, но и това ще стане някой ден.




По обратният път за Крушуна малко преди с.Чавдарци има отбивка 2-3 км., която води до Лъжинската или както още е известна Чавдарската пещера. До скоро тя е била склад за съхранение на млечни продукти.
След като се мине огромната галерия в началото (предполагам в голямата си част копана изкуствено), се стига до три разклонения. Най-дясното тръгва нагоре и е невъзможно за качване без екипировка. Средното свършва след няколко завоя, но все пак има образувания.

Най-лявото разклонение изглежда най-интересно, но и оттук изтича подземна река и няма как да се влезе без екипировка.
Тъй като остана малко време след връщането в Крушуна, решихме да отидем отново до водопадите. Още отдалеч си личеше, че този път ще има перфектните условия за снимане - виждаше се лека мъгла, която се издигаше над водата, а слънцето беше някъде зад дебели облаци.









Вечерта малко на майтап решихме на другия ден да тръгнем към Искърското дефиле.

Около Искърското дефиле


Майтап, майтап, към обяд вече бяхме във влака, който движейки се през полето вдигаше облак от прясно навалелия сняг. След малко заобиколна процедура с транспорта вече по тъмно слязохме на гара Реброво, откъдето тръгнахме към баира между Реброво и Батулия от северна страна на река Батулийска.



Село Батулия...

...и пътят нагоре към Батулийския манастир свети Никола.











Искърското дефиле в мъглата и Витоша в далечината.






И накрая една по-широка панорама.



ВСИЧКИ СНИМКИ

4 коментара:

Мартин Петров каза...

Отново чудна разходка с хубави снимки и спомени. :)

V i P каза...

:)) Несе чудя на хората че само с водопадите си остават, и ти се върна два пъти да ги снимаш :) ... красиво местенце, без съмнение.

Анонимен каза...

Добре сте се постарал г-н Йонков, и понеже съм ходил в Крушуна казвам, че сте направили хубави снимки на едни и същи обекти от различен ъгъл, а то друго няма какво да се види освен процъвтяващия бизнес на кмета за по наблюдателните и други още, които не знам къде си отчитат печалбата..........

ganfacey каза...

New casinos opening in CO 2021, see COVID-19 rate
The COVID-19 전주 출장샵 pandemic 김포 출장마사지 has forced casino operator Golden Nugget, the operator of 양주 출장샵 the Las 포천 출장샵 Vegas Strip's famous 보령 출장샵 restaurants,

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)