Блогът на Евгени Йонков: ДРАГАНИЦА

Както още предния ден бяхме разбрали, можеше да изберем много по-добро място за нощуване, но тъй като не бяхме ходили там преди нямаше как да знаем това. Оказа се че отиването от вр.Възела до последния Скакавец онема повече време отколкото си мислехме. Първоначалната идея беше след Скакавците да минем по билото през Жандармите, върховете Шишковица, Венеца и останалите и да се включим към пътеката от х.Грънчар до х.Рибни езера.

Вечерта към групата се присъедини още един член, умиращ от жажда и ближещ конденз и роса откъдето намери.

И така поехме отново към Скакавците с намерение този път да стигнем до края. Ако трябва да сме точни началото на билото се казва Драганица. Поглед към вр.Погледец...

...и Песокливото езеро долу.

(на снимките, върху които се появява ръчичка може да се цъка за да се появят в по-голям размер)

Това трябва да е циркуса Сакън дупка - наистина голяма дупка.

На горната снимка трудно се вижда човешката фигура, но за да се добие представа за мащаба ето отрязана най-лявата скала.

И поглед на изток през един от улеите, по които вероятно може да се слезе долу, на хоризонта е вр.Мусала.

Не остана много време за снимане този ден. Както казах малко подценихме ситуацията и трябваше да се връщаме за да можем все пак да стигнем х.Рибни езера. Спускането до р.Маринковица се оказа малко по-стръмно от очакваното. Долината на реката - на хоризонта е билото, по което трябваше да минем според първоначлните планове.

СЛЕДВА->
<-НАЧАЛО
<-ДЕН ПЪРВИ
<-ДЕН ВТОРИ
<-ДЕН ТРЕТИ
<-ДЕН ЧЕТВЪРТИ
<-ДЕН ПЕТИ

Цялата статия...

Въобще нямах идея какво ще се случи до края на този ден. Ясно беше, че трябва да тръгнем от заслон Кобилино бранище по маркираната пътека към х.Рибни езера и в началото маршрута ми беше познат от миналата година, когато го минавах на обратно, докъде щяхме да стигнем обаче не беше много ясно. Но да започнем от начало...

Изгревът в посока долината на р.Леви Искър и всичките му притоци, връхчето на хоризонта е може би Ястребец.

Изкачването към Водния чал е стръмно, но се преживява някак, а ако уцели човек и точното място да се отклони малко на изток от пътеката ще види Водночалските езера.

Може би в половината снимки го има любимото ми Мальовишко било, но този път е вече гледано от Водния чал...

...а тук е с Лопушки връх в дясно и Водночалските езера долу.

Следващия циркус, който се вижда ако се продължи по билото, а не по маркираната пътека.

На юг, в обратната посока, е Смрадливото езеро. От двете му страни са Рибни езера и Черното езеро, които едва се виждат заради насрещното слънце.

Следващите езера - Горнолеворечките, някъде в далечината са Лопушки връх и Мечитите.

И поглед назад някъде малко преди връх Маринковица.

(снимките, на които се появя ръчичка се цъкат за да се видят в по-голям размер)

От връх Маринковица се отделя било, на което се намира връх Погледец. Падаше се малко в страни от маршрута, но оставихме раниците и отидохме да видим за какво става въпрос. Върха определено си заслужава името и усилието да се качиш на него.
Долу е циркуса на долнолеворечките езера, след това е билото на Скакавците, а на хоризонта е в.Мусала.

Погледецките езера.

И отново Скакавците този път с Халовитото езеро. В дясно е Възела - върха, където Скакавците се отделят от главното било, по което вървяхме.

Поглед от билото между в.Маринковица и в.Възела - долу е Халовитото езеро, от ляво е в.Погледец, а от дясно са Скакавците. Светлината беше чудна и облаците точно като за снимка, но май съм попрекалил с ефекта от поляризационния филтър.

Харесахме си едно местенце за бивак малко след в.Възела, така че оставихме раниците там и тъй като имахме още няколко часа до мръкване тръгнахме към Скакавците.
Гледката от в.Драганица. Въпросът с имената на върховете, които се виждат е малко спорен, но това няма кой знае колко голямо значение.