Петканови водопади и Пенчовско пръскало

След неуспешния февруарски опит и всекидневните юлски дъждове, реших че му е дошло времето да повторя. Този път плана беше съвършен и нямаше начин нещо да се обърка. Най-невероятното, което може да се случи на човек тръгнал с подобна нагласа е да успее, но както се казва стават чудеса. Единствените неща, които знаех за водопадите са приблизителното им местоположение и че са недостъпни без алпийска екипировка. Въпроса с имената им е също леко неясен, но аз ще използвам тези от схемата на Чорчопов.

В началото всичко се повтори - нощния влак в петък, слизане на гара Калофер, ходене до града, след това до Паниците и отново хванах дългия път към в.Ботев. Този път обаче се отклоних по първата подсичаща завоите пътека, която спестява няколко колометра ходене. Няма как обаче да спести денивелацията нагоре. Слънцето вече изгрява и осветява първо кулите на в.Ботев, след това и скалите на Равнец. С набиране на височина се открива все по-добра гледка на запад - вече се виждат пропастите на Южен Джендем ограден от Равнец отляво и Хайдуттепе отдясно.

Подсякох и следващия завой, след това още един и на следващото излизане на пътя вече тръгнах по него на изток. Пейзажът се промени коренно - насреща вече беше Триглав, а аз имах около 2 км. ходене по пътя до най-източния му завой. Това е изходната точка за първата цел - Петкановите водопади. Под мен се вижда реката, на която се намират. Тук тя тече в източна посока и заради скалите, които бях виждал отдалеч по южния и бряг, бях решил че ако въобще има начин да се стигне до водопадите, той е от север. За да огледам по-добре нещата обаче първо тръгнах към ръба на въпросните скали. След съвсем малкото изкачване, което се налага започнах да спускам. След малко вече чувах шума от падащата вода, а след още малко видях отгоре най-големия водопад от каскадата.

Малко по-широка панорама.

Слязох още малко търсейки място с по-добра видимост и тук направих грешката да си оставя раницата на една скала мислейки си, че така или иначе ще трябва отново да се върна оттам и няма смисъл да я нося надолу и после нагоре. Дори и най-оптимистичните ми очаквания не предполагаха това, което щеше да се случи след малко. Слязох още една скала надолу и след това още една.
Непрекъснато се откриваха нови скали, с все по-добра видимост.

В един момент вече виждах мястото, където се разбива водата и един улей, по който поне отдалече изглеждаше, че може да се стигне до там. Намерих безопасно място, по което да изляза в горния край на улея - изглеждаше доста стръмен, но покрит с туфи трева, хвойна и малини, за които може да се хване човек спускайки се надолу.

Вече бях почти долу, оставаше само да спусна един камък, върху който течеше вода, но преодолях и него. Невероятно - бях долу на метри от разбиващата се вода.

Този бряг обаче наистина се оказа канара от отвесни, влажни от пръските вода и добре пързалящи се скали, така че нямаше как да се отдалеча за да видя водопада по-добре. На другия бряг се виждаше една хубава полянка по продължение на реката надолу. Първо си помислих да се върна горе, да си взема раницата, да заобиколя и да пробвам спускане по другия бряг, което оттук изглеждаше възможно, но не се знаеше дали между дърветата не се крият непреодолими скали, пък и времто напредваше - вече минаваше 10:00 и скоро силното слънце щеше да направи контраста невъзможен за снимане. Така че не ми отне много веме да реша - ще газя реката. Мазя го това, но нямаше друг начин. Събух се и тръгнах през ледената вода. Нямаше как да сляза по-надолу тъй като има непреодолим праг, така че освен през водата до коляно във вирчето, трябваше да премина и през пръските от разбиващата се при падането вода. Справих се и с това и излязох на тревата на отсрещния бряг.

Стигнах и до ръба, от който се виждаше следващото водопадче от каскадата, но не видях начин да се слезе надолу освен с въже.
Сега беше момента да пробвам дали има качване по северния бряг, но нямаше как - трябваше да се върна обратно за да си прибера раницата.
И ето ме отново горе - на място, от което се виждат Пенчовско пръскало, в.Малка козя стена и в далечината Кадемлийското пръскало.

Заобиколих и пресякох по-нагоре реката, на която бях преди малко. Качих се на обширната поляна на север прорязана от няколко малки поточета, които трябваше да пресека за да стигна до последната река - Пенчовска. Видях Пенчовското пръскало отдалеч и тръгнах да се спускам към реката под него. Оказа се съвсем лесно. Слънцето вече напичаше здраво и не беше много подходящо време за снимки, но щях да пробвам и по-късно.

Спуснах се малко по реката надолу и след това по билото между Пенчовска река и р.Тъжа, която мислех утре да пресека, така че трябваше да измисля начин за спускане до там.

Мислех си да нощувам някъде около водопада, така че се върнах нагоре.

Имах време да се кача на в.Малка козя стена. Гледката към Кадемлийско пръскало и Триглав.

Слънцето вече залязваше и аз реших да опъна палатката до Пенчовска река малко над водопада. Имах идея откъде да спускам утре, която както щях да разбера по-късно не е била особено добра.

Събудих се след 7:00 стегнах набързо раницата и тръгнах отново по Пенчовска река надолу. Водата е издълбала невероятни форми в скалата на мястото преди падането, които предполагам са подходящи за снимане отгоре по залез, когато слънцето свети от другата страна, но и отдолу се виждат малка част от тях.

Излязох на билото между двете реки, по което вчера бях отишъл донякъде. Още един водопад надолу по Пенчовска река.

Излязох на едно голо място по билото, от което се откриваше страхотна гледка на запад. Вдясно от Петкановите водопади видях още един поне 30 метров водопад захранван от една от рекичките, които бях прекосил вчера. Стигането до него въобще не изглеждаше трудно оттук, но това ще го оставя за друг път.

Билото нататък започваше да спуска много стръмно (което щях да забележа и на картата ако я бях погледнал предварително), така че се върнах малко по хоризонтал назад. Намерих козя пътечка по която се вървеше лесно въпреки стръмния страничен наклон. Според картата обаче нататък ставаше по-стръмно и реших да спусна директно надолу към р.Тъжа, да я прекося и да изляза на пътя, който се отделя от Русалийския проход и се спуска до реката. Идеята беше по този път да стигна до мястото където Кадемлийска река се влива в р.Тъжа и оттам да тръгна към Кадемлийското пръскало, което отдалече ми се стори пълноводно и нямаше как да пропусна да го видя. Изкачването нагоре се оказа доста по-трудно отколкото си мислех, но все пак успях.

Тръгнах надолу по пътя. Това, което исках да видя днес бяха двете реки, които се пресичат от пътя преди да се стигне х.Триглав. Бях чувал, че на първата има водопад, а вчера бях видял отдалече, че и на по-близката до хижата река има интересни каскади. Тръгнах по първата река нагоре и налко преди да изляза от гората видях 70-80 метровите вертикални скали през които водата си е прорязала път. Някакъв кой знае колко впечатляващ водопад нямаше, както се убедих след като се качих на върха на скалите и погледнах надолу към реката. Докато стигна следващата река обаче се усетих, че вече нямам много време, пък и аз вече бях твърде изморен за да се спусна по трудния терен надолу, така че заобиколих реката по скалите отгоре и тръгнах да търся пътеката, която съм чувал че се спуска от в.Голям Кадемлия към х.Триглав за да отида до хижата и оттам до пътя към с.Тъжа. Пътека не намерих и тръгнах да се спускам направо надолу след като вече бях подминал високите скали над хижата. Вече бях по-близо до пътеката за Бабското пръскало, така че нямаше смисъл да се връщам до х.Триглав. Миналата година бях минавал оттук и знаех, че има маркиран маршрут и реших да мина по частта, която отива към х.Русалка, тъй като оттам не бях минавал. Качването след пресичането на р.Бабска ми се стори безкрайно тъй като вече сериозно бързах. Нямаше как обаче да не се отбия до площадката от която се вижда водопада въпреки, че ми оставаха малко повече от три часа до влака, който трябваше да хвана от гара Тъжа.

За половин час се спуснах до х.Русалка, където заваля проливен дъжд. Ако знаех, че за 1ч. и 15мин. мога да стигна до центъра на селото, щях да изчакам в хижата да спре дъжда, но тъй като нямам навика да помня времена дори и на маршрути по които съм минавал, облякох си шушляка, опаковах раницата и продължих надолу в дъжда. Малко преди да стигна гарата ме настигна човек със старичка Лада, който като мен си обикалял обаче с кола защото не можел да ходи, и ме качи до Казанлък, където трябваше да изчакам отново нощния влак, който иначе мислех да хвана от Карлово.