петък, 5 март 2010 г.

Почти зимен Триглав. Ден втори

През Кадемлийското и Бабското пръскала до х.Русалка

Събуждам се към 7:30. Ха, жив съм още. Отварям вратата и поглеждам към отсрещния склон - там където бях вчера - всичко е огряно от сутрешното слънце. Мисля си ще го снимам след малко от някое по-подходящо място и се заемам с подреждането на раницата. Само след пет минути вече не се виждаше почти нищо, а още мъгла на малки облачета се издигаше от р.Тъжа нагоре. Няма какво да направи човек в такива моменти. Довършвам приготовленията и тръгвам към Кадемлийското пръскало.
Мъглата продължава да се сгъстява, снега по пътя е 10-15см. и затруднява ходенето. Знам, че нагоре по втората река, която пресича пътя също има водопад, но снега ме отказва да тръгна да го търся. Докато стигна Кадемлийска река мъглата вече е толкова гъста, че дори водопада не се вижда от пътя, но докато разменим няколко приказки с двама мъже слизащи надолу, нещата започват да се проясняват.
Малко снимки от пътя и тръгвам по камъните нагоре вляво от водопада до основата на скалния венец, от който пада водата.
Естествено на връщане минавам и през огромния плосък камък малко по-надолу.
Слизам много внимателно отново на пътя - снегът скрива празните пространства между камъните и може да се получи неприятно пропадане. Връщам се обратно по моста и започвам да се качвам, този път отдясно на водопада по нещо като тераса в отвесната скала. Стигам разширението на терасата, от което между дърветата се вижда водопада - място, което ми беше харесало при миналогодишното идване тук.
Качвам се и още малко нагоре - на скалите които са над дърветата точно над пътя. Улея, който избрах беше доста труден вариант, но все пак успявам. До тук не бях идвал преди - плоска скала покрита с хвойна - страхотно местенце с изглед вече и на юг. За съжаление обаче мъглата отново започна да се сгъстява и трябва да тръгвам надолу.

Този път заобикалям опасния улей, но и тук има неприятен участък - трябва да прекося силно наклонено и покрито със сняг място. Минавам го благополучно и след малко отново съм на пътя. Тръгвам обратно надолу и гледайки картата виждам, че съм близо до местната забележителност наречена Пиростията или Каменната тринога. Навигацията показва, че трябва да се върна около 700м. по разклонението на главния път - това което се спуска към р.Тъжа и не знам точно защо е направено. Не че е нещо особено - голям камък, крепящ се странно как на три по-малки.
Следващата цел е Бабското пръскало. От маркирания маршрут съм го виждал вече и не ми е интересно, пък и много катерене си е до площадката, от която има видимост. Сега, след като стигам Бабска река, изоставям пътя и тръгвам нагоре покрай реката. Не се сдържах да разпъна статива директно във вирчето под това 3-4 метрово водопадче.
Качването в началото е сравнително лесно - ходи се по разхвърляни по склона камъни, но в един момент стигам основата на голяма скала. Пробвам да я заобиколя откъм реката, но водата е твърде много, може би лятото този вариант е възможен. Няма начин - трябва да се катери директно скалата. Оказва се, че има учудващо добро сцепление с подметките, освен това и удобни стъпки, пък и не е особено висока. Минавам я и продължавам нагоре. Тук вече ходя изцяло по сняг успоредно на основата на доста висока скала. Мъглата постепенно се е сгъстила отново, но напред ясно се вижда друга скала, която препречва пътя. Положението е ясно - до тук съм този път. Водопадът, мисля си, е малко по-нагоре. Примирявам се с мисълта, че този път няма да го видя, вече започва да се стъмнява. Тръгвам надолу. Мъглата леко се е разредила. В един момент поглеждам към реката и виждам... Бабското пръскало - на качване мъглата е била толкова гъста, че съм го подминал. Не че сега има кой знае колко добра видимост де.
Стигам пътя и продължавам към х.Русалка. През целия ден знаех, че имам малко ходене и затова въобще не бързах, но сега съжалих за това - оказа се че непосредствено над пътя малко след като се пресече Бабска река има още два 20-30 метрови водопада, които предполагам имат вода само когато се топи снега или при дъжд. За съжаление е вече твърде тъмно за снимки. Стигам х.Русалка. Не ги обичам тия хижи, до които води хубав път и като видях колите паркирани отпред и хората навън забавляващи се стреляйки със сигнален пистолет и хвърляйки пиратки, малко съжалих, че не се върнах на х.Триглав. Това обаче щеше да ми прибави още час към времето за утрешния преход, който и без това не бях наясно колко ще продължи. В столовата - местни хора. Качили се да хапнат и да пийнат на малко по-високо. Лошо няма - петък вечер е.
Следва...

Ден първи

1 коментара:

Картинка каза...

Страхотно си прекарал... Чудесен разказ в думи и картинки. Голямо насърчително с аплаус!



*Оказа се, че не си забравил, как се ползва въображението ... Очаквам с интерес да прочета и видя следващия подвиг...

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)