събота, 27 март 2010 г.

От Невша до Венчан

Мислех си неделята да я прекарам в по-кротки занимания, но за пореден път не се получи. Отдавна не бях ходил към Невша и реших, че сега времето е подходящо за това. Околностите са известни с интересните скали и скални манастири, но сега идеята беше друга. Оказва се, че и тук има интересна история.


Познатата картина за всеки, който е минавал с влак оттук.
Вървим през полето към реката, която се спуска от с.Неново. От дясната и страна гледано срещу течението върви път, предполагам това е Боаза, за който става дума в линка по-горе. В скалният венец високо вдясно над пътя трябва да е и скалния манастир с 15 килии - да видим кога ще се наканим да отидем и там. Скоро стигаме и първата цел - с малко въображение може да се нарече водопад.
Ако това е водата, която е захранвала две тепавици и една воденица в миналото, то тогава трябва да е била доста повече. Извира директно от скалата малко по-нагоре, но сега изворите са зазидани. Всеки който успее да мине през къпините все пак може да стигне до отвора в зида, през който може да се влезе вътре в нещо като малка пещера.
Едно от няколкото изворчета.
Продължаваме нагоре към с.Неново, пресичаме реката и след малко в едно дере непосредствено до селото намираме още един водопад.
Не е нещо особено - 6-7 метра височина, предполагам го има само след дъжд или при топящ се сняг, но все пак си е впечатляващ на околния фон.
Следва пресичане на кална прясно изорана нива и две неприятни дерета. Малко почивка за обяд край една ловджийска барака и продължаваме на изток. Според картата по следващото дере трябва да има път, който да се спуска към ж.п. линията между Невша и Равнец. За наш късмет той наистина съществува и ни извежда отново долу, точно срещу интересната скала с голяма дупка, която е от другата страна на Провадийска река - следващата цел.
Най-близкият мост по който може да се пресече реката обаче е до спирката на с.Равнa. Оттам следва изкачване нагоре и ето ни в основата на скалата.
В дупката горе ясно личат следи от човешка дейност, но за съжаление без алпийска екипировка е невъзможно човек да се качи до там.
Скалата гледана отгоре.
Без да губим височина продължаваме по ръба над сипея на изток към с.Венчан. Поглед назад.
Още една интересна скала.
Времето обаче напредва и трябва да се бърза към гара Венчан пък и вече няма кой знае какво интересно по пътя - малко изкачване, вървене през гора и спускане към Венчанското плато или Калето както още е известно.
Ето го най-накрая и малко позакъсняващият влак.

4 коментара:

Христо Свинаров каза...

Отново чаровно място.
Между другото се чудех дали си чувал за село Иванча и околностите му. Каот гледам на картата ти е близо. Имало някаква интересна каскада наречена "Пиринешки джендем", но не съм виждал много снимки и не знам какво точно представлява.

Евгени Йонков каза...

Ако става въпрос за с.Иванча, което е до Антоново не особено близо, но един колега който е от тоя край наскоро ми разказава за някакъв 15-метров водопад, както и за интересни скални манастири и развалини, но ще трябва да го питам пак точно до кое село са. Пък щом има и джендем не мога да го пропусна :)

IRCPoliceman каза...

Тоя водопад непосредствено до селото, колко съм играл като малък...все пак това е родното село на баба ми :)

Keyci каза...

Гледката покрай с.Иванча не трябва да я пропускате.Не е зле да обиколите и по реката след с.Долец.И двете са в община Попово.

Публикуване на коментар

Коментарите ви са с dofollow линкове и без модериране от моя страна ... засега
(Ако има проблем с публикуването на коментари през Mozilla пробвайте с друг браузър)