Почти зимен Триглав. Ден четвърти

От х.Соколна до с.Тъжа

Събудих се с мисълта какво ли е довял вчерашния вятър. Поглеждам навън - ясно и тихо. Много добре. След като съм дошъл дотук няма как да не отида до близкия водопад Скока, който малко на късмет намерих предния път. Няма смисъл да взимам раницатата защото пак ще се връщам през хижата.

Тръгвам по пътеката за с. Скобелево. Към 7 ч. слънцето се показва между дърветата.

Малко след това стигам стръмна скалиста пропаст - пред мен е вече Кюйдере. Изглежда по-страховито отколкото си го представях. При предното идване не го бях видял заради мъглата. Нагоре е вр.Курткая, а под него, някъде в скалите е водопада, но оттук не мога да се ориентирам точно къде.

Изоставям пътеката и намирам пирамидката, която направих предния път за ориентир. Сега виждам и дървото с първата маркировка - червена лента и ръждясала стрелка. Преди е било туристически маршрут, но сега вече е забранено да се ходи. Оттук нататък се явявам нарушител. Чудя се кога ли ще забранят строежа на лифтове, пътища и хотели в планините.
Още в началото губя за малко пътеката. Наклонът е страничен, а снега неприятен - на места със замръзнала кора и трябва да набивам кантове за де не се изпързалям, на други места рязко затъвам, но в крайна сметка стигам.

Аз и Скока.

Имам време да отида и малко по-надолу по реката.

Намирам маркировката, която също предполагам води към с.Скобелево. Пътеката изглежда добре очертана все още. Щях да се спусна по нея ако не беше вчерашната промяна в плановете. Време е обаче да се връщам. Слънцето се е издигнало и извъртяло така, че вече осветява падащата вода.

Взимам раницата от хижата и отново съм на пътеката, по която вчера се качих. Този път обаче вървя надолу, а гледката към Курудере е коренно различна. Някъде горе са вр.Мазалат, Танастепе и останалите красавци покрити със сняг.

При бетонните останки долу отново виждам легендарното муле.

Отново пресичам Курудере, половин час ходене през полето на запад и съм в долната част на Ашдере. Тръгвам нагоре по реката. В началото е сравнително лесно и има разни красоти.

Оттук нагоре обаче си е жив глиганинг, а за да е по-интересно има и сипеи, както и съвсем стабилно изглеждащи камъни, които се откъртват ако човек реши да се хване или стъпи на тях, трябва да се внимава много. Спускам се до една интересна част на реката, която преди бях гледал само отгоре - каскада от водопадчета.

Под тях тях реката минава през скален улей.
Това за което съм тръгнал обаче е съвсем малко по-нагоре - Търниченското пръскало, което предния ден едва бях видял през мъглата.

Поотнесох се малко, хубаво е наистина когато човек има повече време на такива места, но то все пак винаги е ограничено. До влака оставаха 2 часа и трябваше да тръгвам. Този път за да избегна трудното ходене през храсти и сипеи, решавам да се кача нагоре. В началото не е лесно, но бързо стигам билото на реброто, което огражда долината на реката от запад. Там вече гората е рядка и надолу се ходи много по-лесно. Малко след това излизам на пътя, по който се бях спускал вчера, преди да се отклоня за да търся водопада. След няколко завоя съм вече долу на полето и вървя към с.Тъжа. Често се спирам и поглеждам нагоре - вчера минах там някъде под ония скали покрити със сняг.

Но всичко свърши. До следващият път. Скоро надявам се.

Ден първи
Ден втори
Ден трети