До Куза скок и обратно

Не че не го практикувам, когато има нещо заради което си струва, но напоследък ходенето на дълги разстояния не ме привлича както преди. Въпреки това обаче този уикенд реших да пробвам сили с отбрана група от клуб по екстремен трънинг и глиганинг "Драка", гр.Варна. Прогнозите за здраво газене на кал изглежда бяха отказали доста хора да дойдат. Реалностите обаче се оказаха съвсем различни

Още във влака след с.Аспарухово стана ясно, че ще се гази не кал а сняг, което се потвърди и след слизането на гарата на с.Струя. След асфалта през селото, покрит на места със съвсем тънък, но добре пързалящ се лед дойде време за същинската част. Леко изкачване и поглед назад - на хоризонта вляво са Трите каи.

Малко по-сериозно изкачване, почивка на една чешма и малко след това сме вече на кариерата над с.Партизани. Нататък се върви по ръба на скален венец, от който се открива широка панорама на североизток към равнината, където са селата Пртизани, Арковна, Лопушна и Поляците.

Ей там някъде вдясно тръгнахме, минахме по скалите стърчащи вляво и после по бялото било.

Продължаваме по ръба напред. Вече сме почти над водопада, към който бяхме тръгнали, а няма и 5 часа ходене - доста добро време предвид снега по пътя. Последният участък е остро спускане кой както може. Ето я и реката - много по-пълноводна от предния път.

Един от любимите ми спортове - снимане на водопади отгоре надолу. Скорост 1/5 от ръка, май няма нужда да намалявам кафетата.

Куза скок - не че е кой знае какво, десетина метра пад, но като няма друго интересно наблизо и това се брои за забележителност.

За съжаление нивото на реката не ми позволи да мина на другия бряг, а оттам гледната точка е съвсем различна.
Време е да поемаме към с.Поляците, откъдето ще хванем автобус за връщане. То впрочем е и най-близката изходна точка за идване до тук.
А пролетта настъпва неудържимо...

...